Джеймс Клавел - Вихрушка

Пред тях изникна фургонът с канцелариите, отпред пушеха въоръжени бунтовници. Старк беше доволен от начина, по който се справи с Йемени, от начина, по който цял ден се справяше и с моллата Хусаин. Беше кацал петнадесет пъти, чакаше край петролните сонди, докато моллата вербуваше работниците за каузата на Хомейни. Всяка минута можеха да се появят войници или полицаи от САВАК. В сравнение с моллата Йемени беше жалък страхливец.

В канцеларията седяха Затаки и двама молли. Над радиостанцията се беше привел Джахан, радистът на компанията. Затаки се беше разположил зад бюрото на Руди. Малката канцелария, обикновено безупречно подредена, сега тънеше в безпорядък. Навсякъде бяха пръснати папки, листове хартия се валяха по пода, сред тях имаше фасове и остатъци от храна — ориз и козе месо. Въздухът тежеше от миризмата на лошокачествен тютюн.

— Господи, каква свинщина! — извика на немски Руди, за миг поддал се на яростта си.

— Млък! — изрева Затаки, после се владя и вече по-тихо добави: — Война е, трябва да се претърсва… Изпратете някой от хората ви да почисти. На Киаби няма да казвате нищо за нас. Ще се държите нормално и ще следвате нашите инструкции. Ще ме гледате в лицето, ясно ли е, капитане?

Руди намръщено кимна. Затаки вдигна ръка и радистът приближи микрофона до устата си:

— Ваше превъзходителство, капитан Луц е тук.

— Кажи, шефе — пое микрофона Руди. Двамата със Старк го познаваха от години, още от времето, когато Киаби беше на обучение в тексаската компания „М&М“, а след това се прехвърли в „Екс Текс“.

— Добър вечер, Руди — прозвуча гласът на Киаби. Говореше с американски акцент. — Един от главните петролопроводи е прекъснат съвсем близо до твоята база, някъде на север от нея. Аварията е голяма според показанията на помпените станции. Един Господ знае колко хиляди барела са изтекли, и колко още има в тръбата… Няма да се обаждам на аварийната служба, но искам още сутринта един от твоите хеликоптери да открие мястото на повредата. Можеш ли да дойдеш да ме вземеш на разсъмване?

Затаки кимна и Руди пое микрофона:

— Окей, шефе, ще дойдем веднага след разсъмване. Каква машина искаш — 206 или 212?

— 206, ще бъдем само двамата с главния инженер. Искаш ли да летиш ти? Може би е саботаж, но може да се окаже и обикновен пробив. Имате ли някакви проблеми в Бандар-е Делам?

Руди и Старк почувствуваха с кожата си насочените към тях оръжия.

— Не, всичко е нормално — отвърна Руди. — Ще се видим утре сутринта. — Искаше да прекъсне разговора, защото знаеше, че Киаби е много словоохотлив, когато става въпрос за революцията. Беше отявлен противник на фанатизма на Хомейни и никак не обичаше, когато в района му ставаха саботажи.

— Почакай малко, Руди. Чухме, че бунтовете в Абадан продължават, а стрелбата в Ахваз чуваме дори тук. Научи ли, че вчера са били убити един американец и един от нашите служители край Ахваз?

— Да, Томи Стансън. Отвратително!

— Много! Господ да накаже всички убийци! И комунистите от Туде, и муджахидините, и федаините и цялата им паплач!

— Извинявай, шефе, но трябва да излизам. Утре ще се видим.

— Добре, Руди, утре ще поговорим, ако е рекъл Аллах.

Линията прекъсна и от гърдите на Руди се изтръгна въздишка на облекчение. Според него Киаби не каза нищо, което би могло да му навреди. Освен ако тези тук не са прикрити комунисти или екстремисти, подкрепящи Хомейни. „Всичките ни екстремисти използуват за прикритие или поне се опитват да използуват молли — беше му казал Киаби. — За съжаление повечето молли са изключително бедни и тъпоумни селяни, лесна плячка за опитните пропагандатори… Проклет да е този Хомейни!“

Руди усети как по гърба му се хлъзга струйка пот.

— Един от хората ми ще ви придружи, но този път мунициите му ще останат у него — рече Затаки.

Брадичката на Руди се вдигна решително. Напрежението в стаята се сгъсти.

— Няма да возя въоръжени хора! — твърдо заяви той. — Това е както против правилата на компанията, така и против всякакви международни и вътрешни правилници за въздухоплаване. Ако наруша някой от тях, веднага ще ми отнемат разрешителното!

— Май трябва да разстрелям някой от хората ви, за да се научите да изпълнявате моите заповеди! — кресна Затаки, блъсна една чаша от бюрото и тя се търколи по пода.

Старк скочи. Затаки насочи пистолета си към гърдите му.

— Нима последователите на аятолах Хомейни са убийци? — ледено попита Старк. — Това ли повелява ислямът?