Джеймс Клавел - Вихрушка

Скрагър отпи с благодарност. Студената течност с аромат на хмел го съживи; пяната приятно шумеше.

— Божичко, друго си е. Благодаря ти, приятелю. — И след като го каза веднъж, му беше по-лесно да го каже и втори път: — Благодаря ти, приятелю.

Касиги го чу и двата пъти и го прие като голяма победа. Един моряк бързаше към тях със съобщение от телекса в ръка. Даде го на Касиги, който се приближи до най-близката лампа, сложи си очилата и зачете. Скрагър чу как дъхът му секва и го видя да пребледнява още повече.

— Лоши новини ли?

— Не… Просто… имаме проблеми.

— Мога ли да помогна с нещо?

Касиги не му отговори. Скрагър чакаше. Забеляза смущението, изписано в очите на мъжа, докато лицето му оставаше безстрастно. Сигурен беше, че Касиги размисля дали да му каже, или не.

— Не, едва ли — най-после отвори уста Касиги. — Отнася се за нашия нефтохимически завод в Бандар-е Делам.

— За японския строеж? — Както всички в Залива, Скрагър знаеше за огромния, струващ три и половина милиарда долара проект, който, когато бъдеше завършен, щеше да стане най-големият нефтохимически комплекс в Мала Азия и Средния Изток и чието сърце щеше да бъде заводът за триста хиляди тона етилен. Строеше се от седемдесет и първа и беше почти завършен. — Това се казва завод!

— Да, но той се строи от частна компания, не от японското правителство — обясни Касиги. — Заводът на „Иран Тода“ се финансира от частни компании.

— Аха — каза Скрагър, разбирайки връзката. — „Тода Шилинг“ — „Иран Тода“! Вие сте една и съща компания?

— Да, но сме само част от японски концерн, който дава парите и техническата помощ за шаха… за Иран — поправи се Касиги. — Дано всички богове, големи и малки, да прокълнат тази страна и всички в нея! И шаха — затова, че предизвика нефтената криза, и ОПЕК, и всички фанатизирани копелета и лъжци, които живеят тук!

Касиги погледна отново съобщението и с удоволствие забеляза, че пръстите му не треперят. Беше кодирано съобщение от неговия шеф Хиро Тода и гласеше: „СПЕШНО. Поради пълната и продължителна иранска непреклонност съм принуден в крайна сметка да разпоредя да се преустановят всички строителни работи в Бандар-е Делам. Разходите досега надхвърлят петстотин милиона долара и вероятно ще достигнат един милиард, преди да успеем да започнем производството. Плащанията по лихвите понастоящем възлизат на 495 000 долара на ден. Поради таен непочтен натиск от страна на «Броукън Суорд» нашият План 4 за контингентите е отхвърлен. Идете спешно в Бандар-е Делам и ми направете личен отчет. Главният инженер и директор Уотанабе ви очаква. Моля потвърдете!“

„Невъзможно е да стигна там — помисли си Касиги отчаяно. — А ако План 4 е отхвърлен, ние сме разорени.“

План 4 за контингентите изискваше от Хиро Тода да се обърне към японското правителство за кредити с по-нисък лихвен процент, за да се покрие недостигът, и в същото време дискретно да отправи петиция до министър-председателя да обяви комплекса на „Иран Тода“ в Бандар-е Делам за „национален обект“. „Национален обект“ означаваше, че правителството официално признава жизненоважното значение на предприятието и че ще му даде конкурентни предимства. „Броукън Суорд“ беше кодовото им наименование за личния враг и основен конкурент на Хиро Тода Хидийоши Ишида, който възглавяваше огромна, мощна група от търговски компании под общото наименование „Мицувари“.

„Всички богове да прокълнат този завистлив, измамен кучи син Ишида“ — помиели Касиги и продължи гласно:

— Моята компания е само една от многото в концерна.

— Веднъж летях над вашия завод — припомни си Скрагър. — На път от нашата база за Абадан. Пребазирах един хеликоптер — 212. Неприятности ли имате там?

— Да, малко. Временно… — Касиги млъкна и го погледна. Отделните части на плана се наместиха. — Някои временни проблеми. Както знаете, още от началото имахме повече неприятности, отколкото заслужавахме, и за никоя от тях нямахме вина… Първата беше през февруари седемдесет и първа, когато двадесет и трите страни нефтопроизводителки подписаха спогодбата за цените на ОПЕК, образуваха картел и удвоиха цените на два долара и шестнадесет цента… после войната през седемдесет и трета, когато ОПЕК съкрати доставките за САЩ и повиши цената на пет долара и дванадесет. После катастрофата от седемдесет и четвърта, когато доставките на ОПЕК бяха възобновени, но отново на повече от двойната цена — десет долара и деветдесет и пет — и започна световната рецесия. Защо САЩ позволиха на ОПЕК да разстрои световната икономика, когато само те имаха мощта да ги смажат! Проклятие! Никога няма да го разберем. И сега всички ние сме зависими завинаги от ОПЕК, основният ни доставчик, Иран, е в революция, нефтът струва повече от двадесет долара за варел и ние трябва да плащаме тази цена, принудени сме! — Той сви юмрук и удари по планшира, после отпусна ръце, отвратен от себе си, че е дал воля на гнева си. — Що се отнася до „Иран Тода“ — продължи той и се помъчи да се овладее поне външно, — както всички други, считаме, че да се работи с иранците е много… много трудно през последните години. — Касиги размаха съобщението. — Моят шеф иска да отида в Бандар-е Делам. Скрагър подсвирна.