Джеймс Клавел - Вихрушка

Телефонът отново иззвъня. Връзката беше лоша и говорещият отсреща имаше силен акцент:

— Международен разговор за ваша сметка, за ефенди Гавалан.

Сърцето му трепна. Ерики?

— Аз съм ефенди Гавалан, приемам разговора. Бихте ли говорили по-високо, моля, едва ви чувам. Кой се обажда?

— Един момент, моля… — Докато чакаше нетърпеливо, погледна към портала на пистата, през който щяха да влязат шейхът и останалите, ако Касиги не успееше да отложи инспекцията. Дъхът му почти секна, като видя една голяма лимузина с шаргазко знаме на бронята да се приближава, но колата отмина сред облак прах и един глас в другия край на линията, който едва се чуваше, рече:

— Анди, аз съм Марк, Марк Дюбоа…

— Марк? Марк Дюбоа? — заекна той и едва не изпусна слушалката, притисна с ръка другото си ухо, за да чува по-добре. — Боже Господи! Марк? Добре ли си, къде сте, по дяволите? Фоулър добре ли е? Къде сте? — Нищо не разбра от отговора. Трябваше да се напрегне, за да го чуе. — Повтори!

— На Кор ал Амая… — Кор ал Амая беше огромната, дълга половин миля иракска дълбоководна нефтена платформа-терминал на другия край на Залива, до устието на Шат-ел-Араб, който разделяше Ирак и Иран, на около петстотин мили на североизток. — Чуваш ли ме, Анди? Кор ал Амая…

На платформата Кор ал Амая.

Марк Дюбоа също бе притиснал с една ръка ухото си и се мъчеше да не крещи по телефона. Телефонът беше в офиса на директора на платформата, вътре и навън беше пълно с иракчани и чужденци, които можеха да го чуят.

— Телефонът не е личен… vous comprenez?

— Ясно, но за Бога, какво стана? Прибра ли ви някой?

Дюбоа се огледа дали не го подслушват и каза внимателно:

— Не, mon vieux, свършваше ми горивото и voila, от мъглата се появява един танкер и аз кацам на него, идеално, разбира се. И двамата сме добре, Фоулър и аз. Pas de probleme! Какво става с останалите — с Руди, Шандор и Поп?

— Всички са тук, в Ал Шаргаз, всички, вашата група, на Скраг, Мак, Фреди, въпреки че Мак в момента е в Бахрейн. След като и вие сте на сигурно място, резултатът от „Вихрушка“ е десет от десет Ерики и Азадех са в безопасност в Табриз, въпреки че… — Гавалан щеше да каже, че Том е рискувал живота си да остане в Иран. Но нито той, нито Дюбоа можеха да направят нещо и затова каза радостно: — Чудесно е, че сте в безопасност, Марк. Можеш ли да работиш?

— Разбира се, аз, ъ-ъ, само ми трябват гориво и инструкции.

— Марк, сега си с британска регистрация… задръж секунда… регистрацията ти е G-HKVC. Заличи старите номера и си сложи новите. Излезе ни солено и бившите ни домакини посипаха целия Залив с телекси, с които искат правителствата да ни арестуват. Не слизай никъде на брега.

Доброто настроение на Дюбоа изчезна.

— Голф Хотел Кило Виктор Чарли, записах. Анди, le bon Dieu е с нас, защото танкерът плава под либерийски флаг, а капитанът е англичанин. Едно от първите неща, които поисках, беше кутия с боя, боя… разбра ли?

— Ясно, направо чудесно. Продължавай!

— Тъй като корабът плаваше към Ирак, реших, че ще е най-добре да си мълчим и да останем на него, докато се свържем с вас, и… — През полуотворената врата Дюбоа забеляза, че иракският директор се приближава, и продължи много по-високо и с леко променен глас: — Тази задача е идеална, господин Гавалан, и се радвам да ви съобщя, че капитанът е много доволен.

— Окей, Марк, аз ще задавам въпросите. Кога трябва да завърши товаренето на кораба и кое е първото пристанище, в което ще спре?

— Вероятно утре. — Той кимна любезно на иракчанина, който седна зад бюрото си. — Трябва да пристигнем в Амстердам както е по график. — И двамата трудно се чуваха.

— Мислиш ли, че ще можеш да останеш на кораба за цялото пътуване? Естествено ние ще поемем разходите.

— Не виждам защо не. Мисля, че този експеримент ще се превърне в постоянна работа. Капитанът реши, че удобството си струва — да стои на котва край брега, но, когато пожелае, да може да направи кратко посещение на сушата — честно казано обаче, собствениците са направили грешка, като са поръчали 212. Един 206 би бил много по-добре. Мисля, че ще искат отстъпка. — Чу как Гавалан се засмя и това го зарадва. — Най-добре да освобождавам телефона, просто исках да те чуя. Фоулър изпраща сърдечни поздрави и ако е възможно, ще ви се обадя от кораба, когато минаваме край вас.

— Ако имаме късмет, няма да сме тук. Утре товарим и заминаваме. Не се безпокой, ще следя танкера ви през целия път до дома. След като минете през Ормузкия проток и напуснете водите на Залива, помолете капитана да се свърже по радиото или телекса с нас в Абърдийн. Става ли? Прехвърлям всички в Северно море, докато подредим нещата. О, сигурно нямаш пари, просто подписвай за всичко, а аз ще възстановя сумите на капитана. Как се казва?