Джеймс Клавел - Вихрушка

— Предполага се, че всички ще идем след инспекцията — един Господ знае какво ще стане тогава, но… е, не е наша работа да мислим. Съжалявам за всичко това, но ръцете ни са вързани. До скоро. Чао.

Гавалан му благодари, затвори телефона и избърса челото си.

Отново телефонът. Касиги? Той вдигна слушалката.

— Ало?

— Анди? Аз съм — Иън Дънрос.

— Господи, Иън. — Грижите на Гавалан изчезнаха. — Толкова се радвам да те чуя, опитах се да се свържа с теб на няколко пъти.

— Да, съжалявам, но нямах възможност. Как върви?

Гавалан предпазливо му разказа. Също и за Касиги.

— Имаме около час до залез-слънце.

— Това е една от причините да ти се обадя. Дяволски лош късмет с Дюбоа, Фоулър и Макайвър, стискам палци. Локхарт май го е загазил, но така е, когато става въпрос за любов. — Гавалан чу въздишката му, но не знаеше как да я изтълкува. — Помниш ли Хиро Тода, „Тода Шипинг“?

— Разбира се, Иън.

— Хиро ми разказа за Касиги и проблема им с „Иран-Тода“. Изпаднали са в страхотно затруднение, така че, моля те, направи всичко, всичко, каквото можеш, за да им помогнеш.

— Ясно. Работя по това цял ден. Тода каза ли ти за идеята на Касиги за техния посланик?

— Да. Хиро се обади лично, каза, че имат голямо желание да помогнат, но това е ирански проблем и, честно казано, не очакват много, тъй като иранците ще бъдат напълно в правата си. — По лицето на Гавалан се изписа ужас. — Помогни им с всичко, с което можеш. Ако превземат „Иран-Тода“… е, между нас да си остане… — Дънрос премина за миг на шанхайски диалект: — Коремът на една благородна компания ще бъде разпран. — После продължи на английски. — Но между нас да си остане.

Въпреки че Гавалан бе почти забравил шанхайския, той го разбра и направо очите му се събраха. Нямаше никаква представа, че това засяга и „Струан“ — Касиги дори не бе намекнал нищо.

— Касиги ще получи хеликоптерите и екипажите си, дори да пропусне и крайния срок и да ни задържат.

— Да се надяваме, че няма да ви арестуват. Аха! Чете ли във вестниците за срива на борсата в Хонконг?

— Да.

— По-голям е, отколкото пишат. Някой играе много груба игра и са притиснали Линбар до стената. Ако измъкнеш 212-ките и продължиш да работиш, все пак ще трябва да откажеш хеликоптерите Х-63.

Гавалан чак се изпоти.

— Но Иън, с тях ще мога да направя пробив срещу „Импириъл“, като предложа на клиентите по-добро обслужване и по-голяма безопасност и…

— Съгласен съм, стари приятелю. Но ако не можем да платим за тях, няма да ги получиш. Съжалявам, но така стоят нещата. Борсата е полудяла, по-лошо е от когато и да било, кърви чак до Япония и не можем да си позволим и Тода да се провали.

— Може би ще имаме късмет. Няма да загубя Х-63. Между другото, чу ли, че Линбар дава на Доходоносния място във Вътрешния съвет?

— Да. Интересна идея. — Каза го безизразно и Гавалан не усети нито одобрение, нито неодобрение. — Научих по други канали за техните впечатления от срещата. Ако днес успееш, смяташ ли да бъдеш в Лондон в понеделник?

— Да. Ще знам с положителност или днес при залез-слънце, или утре по същото време. Ако всичко мине добре, ще се отбия да видя Мак в Бахрейн, после продължавам за Лондон. Защо?

— Бих искал да отложиш Лондон и да се срещнем в Хонконг. Изникна нещо страшно интересно за Нобунага Мори, другия свидетел, освен Доходоносния Чой на смъртта на Дейвид Макструан. Нобунага изгорял преди два дни в дома си в Каназава — това е в провинцията близо до Токио — при доста странни обстоятелства. В днешната поща получих едно много интересно писмо. Не мога да говоря за това по телефона, но е страшно, дяволски интересно.

Гавалан затаи дъх.

— Тогава Дейвид… Не е било нещастен случай?

— Ще трябва да изчакаме и да разберем, Анди, докато се срещнем, било в Токио или Лондон, колкото е възможно по-скоро. Между другото, Хиро и аз планирахме да останем в Каназава през нощта, когато е умрял Нобунага, но не успяхме в последния момент.

— Господи, имали сте късмет!

— Да. Е, трябва да свършвам. Мога ли да направя нещо за теб?

— Нищо, освен ако не можеш да удължиш срока до неделя вечер.

— Продължавам да работя по въпроса, не се бой. Страшно съжалявам за Дюбоа, Фоулър и Макайвър… можеш да оставяш съобщения на този телефон в Токио до понеделник…

Сбогуваха се. Гавалан продължи да гледа втренчено телефона. Влезе Скот с новини за евентуални пилоти и хеликоптери, но той почти, не го чуваше. „Убийство ли е било в края на краищата? Господи! Проклет да е Линбар с неговите номера и лошите инвестиции. На всяка цена трябва да се сдобия с тези Х-63, трябва.“