Джеймс Клавел - Вихрушка

— Ега ти! — промърмори Скраг.

— Господи, Скраг — едва успя да промълви Воси. — Беше идеално.

— О, не, не, не беше, на две крачки встрани съм. — Скрагър с усилие откъсна ръцете си от управлението. — Изключи го, Ед, колкото може по-бързо. — Той отвори вратата си и се измъкна бързо навън, шибан от въздушния поток на перките, отиде до вратата на пътническия салон и я отвори.

— Останете по местата си за момент — извика той през заглъхващия рев на двигателите, отдъхвайки си от облекчение, че всички са с предпазните си колани и никой не е пострадал. Те покорно останаха по местата си, двама бяха пепеляво сиви. Четиримата японци зяпаха невъзмутимо. Студенокръвна, противна нация!

— Mon Dieu, Скраг — извика Жорж дьо Плеси. — Какво стана?

— Не знам, мисля, че е опашното витло. Веднага, щом поспре, ще…

— По дяволите, Воси, какви са тези игрички! — Гафари, иранският ръководител кацане, бе залепил лицето си на стъклото на кабината и се тресеше от ярост. — Как смееш да спираш двигателя с тренировъчна цел на тази сонда? Ще подам рапорт срещу теб за опасно летене!

Скрагър се нахвърли върху него.

— Управлявах аз, а не капитан Воси! — Внезапно огромното му облекчение, че се бе приземил благополучно, се смени с отдавнашната му омраза към този човек и възпламени гнева му. — Измитай се, Гафари, измитай се или ще те цапардосам така, че няма да станеш! — Юмруците му се свиха, беше готов да го направи. — МАХАЙ СЕ!

Всички наблюдаваха ужасени. Воси пребледня. Гафари, по-едър и по-тежък от Скрагър, се закани с юмрук, изруга на фарси, после закрещя на английски, искаше да го предизвика:

— Чуждестранна свиня! Как се осмеляваш да ме псуваш и да ме заплашваш? Ще се погрижа да те свалят на земята и да те изхвърлят от Иран. Ти, кучи сине, мислиш нашето небе за свое…

Скрагър се хвърли напред, но Воси успя да се мушне между тях и спря атаката с огромния си гръден кош.

— Добре де, как я мислиш тая работа, братче? Ей, извинявай, Скраг! Я по-добре да погледнем витлото. Скраг, Скраг, стари негоднико, да видим опашното витло, а?

Съзнанието на Скраг се проясни. Сърцето му биеше лудо и той забеляза, че всички го гледат втренчено. С огромно усилие овладя яростта си.

— Пра… прав си, Ед. Да. — После се обърна към Гафари: — Има… имахме авария. — Гафари се ухили подигравателно и яростта на Скраг се надигна отново, но този път той я овладя.

Отидоха до задната част на хеликоптера. Хората от сондата, иранци и европейци, се струпаха около тях. Опашното витло спря. От едната перка липсваха десетина сантиметра, счупеното място беше нащърбено. Воси провери главния лагер — беше съвсем разхлабен. Гигантските вибрации, предизвикани от дисбаланса на перките, го бяха разнебитили напълно. Един от пътниците отиде до ръба на платформата и повърна.

— Господи! — промърмори Воси. — Мога да го отчупя с два пръста.

Гафари пак се развика:

— Определено лошо обслужване, излагане на опасност живота на…

— Млъкни, Гафари! — извика ядосано дьо Плеси. — Merde, всички сме живи и дължим живота си на капитан Скрагър. Никой не можеше да предвиди това, стандартите на С-Г са най-високите в Иран.

— Това ще бъде докладвано, мистър дьо Плеси, и…

— Да, направете го, моля, и запомнете, че ще похваля капитан Скрагър за летателните му способности.

В яростта си дьо Плеси беше величествен. Отвращаваше се от Гафари, считайки го за демагог-агитатор, в един момент поддръжник на Хомейни, подстрекаващ работниците да стачкуват — стига само наблизо да няма прошахски настроени военни или полицаи, а в следващия — раболепен привърженик на шаха, наказващ работниците на сондата за незначителни нарушения.

— Чуждестранна свиня, а? Запомнете също, че това е френско-иранско смесено предприятие и Франция не е, как да се изразя, Франция никога не е била неприятелски настроена към Иран в момент на нужда.

— Тогава би трябвало да настоявате Сири да бъде обслужвана само от французи, и то не от старци! Ще докладвам за този инцидент веднага. — Гафари се отдалечи.

Преди Скрагър да успее да каже или да направи нещо, дьо Плеси сложи ръцете си на раменете му и го целуна по двете бузи, после стисна ръката му със същата топлота.

— Благодаря ви, mon cher ami 9 9 Скъпи приятелю (фр.) — Б.пр. !

Откъм французите се чуха силни одобрителни възгласи, всички започнаха да се поздравяват, струпаха се около Скрагър, запрегръщаха го тържествено. Касиги също пристъпи напред.

— Домо — произнесе той тържествено и за още по-голямо смущение на Скрагър четиримата японци му се поклониха в унисон с продължаващите аплодисменти на французите и множеството хвалебствия.