Джеймс Клавел - Вихрушка

— Кога ще бъде това?

— Преди залез-слънце. Защо?

Касиги погледна назад към перката.

— С ваше позволение, бих искал да летя обратно с вас.

— Това… това зависи от капитан Воси. Официално той е капитан на този полет.

Касиги прехвърли вниманието си към Воси. Младият пилот познаваше неприязънта на Скрагър към японците, но не можеше да я разбере. Точно преди излитането му беше казал:

— По дяволите, Скраг Втората световна война е била преди милиони години. Сега Япония е наш съюзник — единственият ни голям съюзник в Азия.

Но Скрагър беше казал:

— Зарежи това, Ед.

И той го бе направил.

— Би било, ъ-ъ, най-добре ще е да се върнете с другите, мистър Касиги, не се знае колко ще се забавим.

— Хеликоптерите ме изнервят, бих предпочел да летя с вас, ако нямате нищо против. — Касиги погледна отново към Скрагър, неумолимите му очи светеха на одухотвореното лице. — Беше лош късмет. Нямахте почти никакво време, но успяхте да се завъртите на по-малко от сто метра и да направите идеално кацане на това малко местенце. Невероятен полет! Забележителен. Само едно не разбирам: защо бяхте на висок ъгъл, защо захождахте от висок ъгъл? — Той улови беглия поглед на Воси към Скрагър и разбра, че младият мъж се чуди за същото. — Нямаше причина в ден като днешния, нали?

Скрагър се втренчи в него още по-объркан.

— Вие карате хеликоптер?

— Не, но съм се возил достатъчно много, за да знам кога има нещо. Бизнесът ми е в танкерите, а също и в петролните находища тук, в Залива, в Ирак, в Аляска, навсякъде, дори в Австралия… — Касиги знаеше, че предизвиква омразата му. Беше свикнал с това. Знаеше причината, защото имаше доста сделки в Австралия дори много. Част от омразата бе основателна. Част. Но това нямаше значение, австралийците щяха да се променят, щеше да им се наложи. В края на краищата японците притежаваха значителна част от суровините и скоро щяха да притежават още повече. „Чудно, че така добре се справяме икономически с това, с което не можахме да се справим по военен път“ помисли Касиги и продължи:

— Защо днес избрахте заход от висок ъгъл? При нормален заход сега вече щяхме да сме под водата, на дъното. Защо?

Скрагър вдигна рамене, искаше да приключи този разговор.

— Капитане — попита Воси, — защо го направихте?

— Късмет.

Касиги се поусмихна.

— Ако ми разрешите, бих искал да летя на връщане с вас. Живот за живот, капитане. Моля, пазете визитката ми. Може би един ден ще мога да ви върна услугата. — Той се поклони учтиво и се отдалечи.

11,56 преди обед.

— Експлозиви на Сири ли, Скраг? — Дьо Плеси беше шокиран.

— Може да има — отговори Скрагър също така тихо. Бяха на края на платформата, далеч от всички, и той току-що му бе предал онова, което му бе прошепнал Абдула.

Вторият 212 беше отдавна тук и чакаше дьо Плеси да даде нареждане за стартиране и да отведе него и неговите гости на Сири, където трябваше да обядват. Механиците вече бяха демонтирали по-голямата част от задния отсек на Скрагъровия 212 и бяха напреднали доста в поправянето му. Воси ги наблюдаваше внимателно. Новото витло и предавката бяха вече на мястото си.

Секунда по-късно дьо Плеси каза безпомощно:

— Експлозиви може да има къде ли не, къде ли не! Дори и малък заряд може да разруши цялата ни изпомпваща система. Mon Dieu, това ще е идеален начин да разгромят надеждите на Бахтияр — или на Хомейни да нормализират положението в Иран.

— Да. Но внимавайте как ще използувате тази информация — и за Бога, не казвайте на никого.

— Разбира се. Този човек на Сири Три ли беше?

— В Ленгех.

— Тогава защо не ми казахте още сутринта?

— Нямаше време. — Скрагър се огледа, за да се увери, че не ги подслушват. — Бъдете внимателен, каквото и да направите. Тези фанатици пет пари не дават за каквото и да е и за когото и да било, особено ако решат, че отнякъде изтича информация, тоест, че някой им е изменил… ще има трупове, носещи се по вода оттук до Ормуз.

— Съгласен съм. — Дьо Плеси беше много разтревожен. — Казвали ли сте на някого другиго?

— Не, приятелю.

— Mon Dieu, какво мога да направя аз? Сигурността… как можеш да си сигурен в Иран? Харесва ли ни, или не, но ние сме в ръцете им… Благодаря ви още веднъж. Трябва да ви призная, че очаквах по-голям саботаж на Харг и в Абадан, да се създава хаос е в полза на левите, но никога не съм предполагал, че ще стигнат дотук.

Той се облегна унило на парапета и се загледа в морето, което лениво миеше подпорите на платформата. Акулите кръжаха наоколо и ядяха. „Сега ни заплашват терористи. Резервоарите и помпите на Сири са добър обект за саботаж. А ако извадят Сири от строя, ще изгубим години от планирането, години на доставка на петрол, от който Франция така отчаяно се нуждае. Може да се наложи да купуваме петрол от ония кучи синове, англичаните, от техните смърдящи на лайна находища в Северно море — как може да са такива късметлии и да имат един милион и триста хиляди варела на ден, че и да увеличават!