Джеймс Клавел - Вихрушка

Щом излетяха, Скрагър се наведе към него.

— Няма друг начин да ви го съобщя, освен да ви го кажа бързо, така че ето какво: може би в Сири ще има нападение на терористи, на една от сондажните кули, а може би дори и срещу вашия кораб. Дьо Плеси ме помоли да ви предупредя.

Касиги подсвирна.

— Кога?

— Не знам. И дьо Плеси не знае. Но е повече от вероятно.

— Как? Как ще извършат саботажа?

— Никой не знае. Огнестрелно оръжие или експлозиви, може би бомба със закъснител, така че ще е добре да стегнете охраната.

— Тя е винаги на ниво — веднага отвърна Касиги и изведнъж забеляза, че в очите на Скрагър проблясва гняв. За секунди не можа да проумее защо, но после си спомни какво беше казал току-що. — О, съжалявам, капитане, нямах намерение да се хваля. Просто ние винаги поддържаме високо равнище в тези води, моите кораби са… — Насмалко не каза „на бойна нога“, но се усети навреме, сдържа раздразнението си заради чувствителността на летеца. — В тези води всеки трябва да внимава. Моля да ме извините.

— Дьо Плеси искаше да знаете. А също така иска да си мълчите — да си държите езика зад зъбите — и да не вземате никакви иранци по поддръжката.

— Разбира се, ценните ви сведения ще останат в тайна. Благодаря ви още веднъж.

Касиги видя как Скрагър рязко кимва и се обляга на седалката. Дощя му се и той да кимне и с това да приключат всичко, но понеже австралиецът беше спасил живота на неговите другари и собствения му живот, а следователно им беше дал възможност да служат и в бъдеще на компанията и на своя ръководител Хиро Тода, той се почувствува задължен да направи опит за помирение.

— Капитане — каза той толкова тихо, колкото му позволяваше ревът на реактивните двигатели. — Разбирам защо вие, австралийците, мразите нас, японците, и моля за извинение за всички затвори като Чанги, за всички пътища в Бирма и за всички зверства. Мога само да ви кажа истината: тези събития се изучават добре в нашите училища и не се забравят. Това, че те са се случили, е наш национален срам.

„И това е вярно — помисли той разгневено. — Да се извършват такива зверства беше безсмислено, дори и тези глупаци да не бяха разбрали, че ги вършим — в края на краищата враговете ни бяха страхливци, поне повечето, и покорно се предавахме десетки хиляди и по този начин се отказваха от правата си на човешки същества според нашия Бушидо — нашия кодекс, който казва, че за един войник най-голямото безчестие е да се предаде. Няколко грешки на шепа садисти, на няколко необразовани селяни между надзирателите в затвора — повечето от които бяха ядящи чесън корейци — и всички японци трябва завинаги да страдат. Това е срам за Япония! И още по-голям срам е, че нашият върховен главнокомандуващ се провали в изпълнението на своя дълг и принуди императора да поеме срама от необходимостта да прекрати войната.“

— Моля, приемете моите извинения от името на всички нас.

Скрагър се втренчи в него. После каза простичко.

— Съжалявам, но не мога. Една от причините за това е, че бившият ми съдружник Форси беше първият затворник в Чанги и никога не се съвзе от това, което видял там. Другата е, че твърде много от моите приятели, не само военнопленници, скъпо заплатиха за войната. Твърде скъпо. Не мога да забравя. Не мога, защото, ако го забравя, това ще бъде последното предателство към тях. Ние ги предадохме с мира — какъв мир? Предадохме ги всичките, това мисля аз. Съжалявам, но е така.

— Разбирам, но дори и да е така, ние можем да се помирим — вие и аз. Нали?

— Може би. Може би с времето.

„Ах, времето — помисли си Касиги смаяно. — Днес аз отново бях на косъм от смъртта. Колко ли време имаме ние, ти и аз? Не е ли илюзия времето, а целият живот просто илюзия в илюзията? А смъртта?“ Предсмъртната поема на неговия почитан праотец самурай го бе обобщила съвършено: „Какво са облаците, освен извинение на небето. Какво е животът, освен бягство от смъртта?“

Праотецът му беше Ябу Касиги, даймьо на Изу и Бака и поддръжник на Йоши Торонада, първия и най-великия от шогуните Торонада, които, син след баща, бяха управлявали Япония от 1603 до 1871 година, когато императорът завинаги бе заличил шогуната и бе обявил цялата класа на самураите извън закона. Но Ябу Касиги не бе запомнен с лоялността си към своя господар, нито пък с храбростта си в битките като своя прочут племенник Оми Касиги, който се бе сражавал за Торонада във великата битка при Секигахара с отсечена ръка, но пак бе повел атаката, която бе разбила врага.