Джеймс Клавел - Вихрушка

— Ще можеш ли да ги поставиш, Бижан?

— Не помниш ли колко часа четохме брошурата? Мога да го направя и със затворени очи — леко се усмихна Бижан. — Май сме като оня Робърт Джордан, героя на Хемингуей… Съвсем същите сме! „За кого бие камбаната“, помниш ли?

— Дано не бие за нас — потръпна леко другият.

— Дори и да е за нас! Победата ще бъде наша и народът ще е щастлив!

Неопитните пръсти на Бижан притиснаха нитроглицериновата капсула към най-близката връзка експлозив, после свързаха края на фитила.

— Побързайте! — тревожно се обади отгоре Масуд. — Идват камиони с войници!

Двамата долу замръзнаха, после трескаво започнаха да размотават фитила, без да забележат, че краят му се е измъкнал от детонатора. Свършиха, щракнаха запалката и хукнаха да бягат. Бижан хвърли поглед назад и видя, че връзката е прекъсната. Хукна към тръбата, хвана края на фитила и се опита да го закрепи на капсулата. Тя му се изплъзна и шумно се удари в бетонния постамент.

Нитроглицеринът се взриви, а след него и целият експлозив. Пет-шест метра от петролопровода се разкъсаха, а Бижан стана на парчета. Сводът на канала се срути, колата се преобърна. Двамата младежи край нея бяха убити на място, третият остана жив, но без един крак.

Рукна петрол. Плътна струя, може би стотици варели в минута. Не се запали, тъй като взривът беше поставен погрешно. Двата военни камиона спряха на стотина метра от местопроизшествието. Мазното петно бързо стигна до реката. Леките летливи петролни фракции се носеха над него като едва видима мараня, а тежкото масло бързо попиваше в бреговете, мочурището и почвата.

Камионите бяха реквизирани от Зелените отряди на Хомейни и бяха пълни с войници — брадати, навъсени, уплашени, с отличителни ленти на ръкавите. Бяха предимно селяни и работници от петролната промишленост, а командирът им беше молла, обучен в специален лагер на ООП. Всички бяха въоръжени, а в краката им лежаха няколко ранени. Сред тях имаше и един капитан от полицията — вързан и със запушена уста, но все още жив. Само преди час бяха нападнали и превзели един полицейски участък на север и сега се насочваха към Бандар-е Делам, където щяха да продължат войната. Задачата им беше ясна и категорична — да завземат гражданското летище на няколко километра северно от селцето.

Предвождан от моллата, те предпазливо се приближиха до леглото на петролопровода. Загледаха мълчаливо плътната петролна струя, която се лееше от разкъсаната тръба, после до ушите им долетяха стоновете на ранения. Свалиха автоматите от раменете си и бавно се насочиха към преобърнатата кола. Под нея беше затиснат младежът с откъснатия крак. Рояци мухи покриваха раната му и локвата кръв наоколо. Не му оставаше много.

— Кои сте вие? — сграбчи го за раменете моллата. — Защо го направихте?

Младежът отвори очи и късогледо примижа. Очилата му бяха отлетели, а без тях светът беше една неясна мъгла. Ръката му ги затърси наоколо, душата му се сви от ужаса на приближаващата смърт. Опита се да помоли за помощ, но от гърлото му се откъсна само протяжен вопъл, топла кръв бликна от устата му.

— Да бъде волята на Аллаха — рече моллата и се отдалечи. Счупените очила проблеснаха в прахта, той се наведе и ги вдигна. Едното стъкло липсваше, другото беше напукано.

— Защо са го сторили? — попита един от войниците. — Нали няма заповед да вдигаме във въздуха петролопроводите?

— Сигурно са комунисти или от оная измет — ислямските марксисти! — Моллата захвърли очилата с видимо отвращение. Лицето му беше цялото в синини, дългата му дреха — цялата изпокъсана. Беше гледен. — Май са студенти — процеди той. — Дано всичките врагове на Аллаха изпукат като тях!

— Вижте какво открих! — извика един от войниците, привел се над багажника на преобърнатата кола. Бяха три картечни пистолета и снопче гранати.

— Чешко производство — безпогрешно определи моллата. — Значи тези кучета са били врагове, само левицата е така добре въоръжена!

— Слава на Аллаха, това оръжие ще ни свърши добра работа! Ще можем ли да заобиколим отнякъде?

— Няма проблеми — обади се брадатият шофьор, който беше работил в петролодобива и добре познаваше местността. — Но трябва да съобщим за този саботаж, цялата местност може да пламне…

— Всичко е в ръцете на Аллаха — промълви моллата. Не отделяше очи от мазната петролна струя.

— Не бива да пилеем благата, с които ни е дарил — настояваше на своето шофьорът. — Нека се обадим от летището да прекъснат подаването, разливът ще отрови всичко надолу по течението на реката.