Джеймс Клавел - Вихрушка

— Но двата 206 са в хангарите, видях ги, а един вентилатор суши боята. Негово превъзходителство Руди няма да остави включен вентилатор, та…

— За Бога, казвам ти, че са си отишли! Джахан, мъж на средна възраст с очила, включи радиото.

— Капитан Руди, тук е базата, чувате ли ме?

Кабината на Руди.

И Руди, и неговият механик Фейгънуич чуха ясно повикването.

— Базата вика капитан Руди, чувате ли ме?

Руди мръдна малко настройката и отново се отпусна, погледна вляво и вдясно. Видя, че Кели сочи към слушалките и вдига два пръста — даваше му знак. Показа му, че е разбрал. След миг веселото му настроение помръкна. Чу се:

— Техеран, тук Бандар-е Делам, чувате ли ме? — Пилотите застинаха. Нямаше отговор. — Ковис, тук Бандар-е Делам, чувате ли ме? — Никакъв отговор. — Ленгех, тук Бандар-е Делам, чувате ли ме?

— Бандар-е Делам, тук Ленгех, чуваме ви на пет без две, говорете.

Последва поток от думи на фарси. Руди не разбираше нищо. След това двамата радисти разговаряха известно време помежду си. След кратка пауза Джахан каза на английски:

— Техеран, тук Бандар-е Делам чувате ли ме? — Пращене. Той повтори повикването. Пращене. След това: — Ковис, чувате ли ме? — И отново тишина.

— Засега — промърмори Руди.

— Какво беше това, капитане? — попита, Фейгънуич.

— Засякоха ни. Няма и петнайсет минути, откакто излетяхме, и ни засякоха! — Навсякъде около тях имаше бази на изтребители, а пред тях беше голямата, модерна база на Харг. Не се и съмняваше, че ако ги открият, ще ги свалят. И съвсем правилно. Въпреки че сега бяха в пълна безопасност ниско над вълните, където видимостта беше едва четвърт миля, скоро мъглата щеше да се разсее и те щяха да бъдат безпомощни. Отново се чу гласът на Джахан.

— Техеран, тук Бандар-е Делам, чувате ли ме? — Пращене. — Ковис, тук Бандар-е Делам, чувате ли ме?

Никакъв отговор.

Руди изруга наум. Джахан беше добър радист, упорит, и щеше да продължава да вика, докато Ковис или Техеран не се обадят. А после? „Това си е техен проблем, не мой. Моята работа е да си измъкна четворката в безопасност, за това трябва да се безпокоя. Трябва да си изведа четворката в безопасност.“

Вълните бяха на четири-пет метра под тях, още нямаха бели гребени, но бяха сиви и гадни, а вятърът не беше отслабнал. Погледна към Кели и размаха хоризонтално ръка — сигнал да се разгърнат и да не се опитват да поддържат визуална връзка, ако видимостта се влоши. Кели прие. Предаде по-нататък на Дюбоа, който предаде на Шандор най-вдясно и се зае да изстиска максималното от машината с най-малък разход на гориво, вперил поглед в белотата отпред. Скоро щяха да излязат над истинските морски дълбини.

Ленгех, летището: 8,31 сутринта.

— Божичко, Скраг, помислихме, че си арестуван — възкликна Воси. Двамата с Вили пресрещнаха колата му, прималели от облекчение, зад тях напираха тримата механици. — Какво стана?

— Взех паспортите, така че да тръгваме.

— Имаме проблем. — Лицето на Воси беше побеляло.

Скрагър се намръщи. Още беше потен от чакането и пътуването обратно.

— Сега пък какво?

— Али Паш е тук. Говори по радиостанцията. Дойде както обикновено и се опитахме да го отпратим, но той не искаше да си тръгне и…

— А през последните пет минути, Скраг — намеси се нетърпеливо Вили, — през последните пет или десет минути той се държи странно, за Бога, и…

— Скраг, все едно, че са му го натикали в задника! Никога не съм го виждал та… — Воси спря. Али Паш излезе на верандата пред радиокабината на офиса и нетърпеливо махна на Скрагър с ръка.

— Идвам веднага, Али — извика Скрагър. После прошепна на Бенсън, главния механик: — Ти и твоите момчета готови ли сте?

— Тъй вярно, сър. — Бенсън беше дребен, жилав и нервен. — Взех вашите неща във фургона малко преди да дойде Али Паш. Офейкваме ли?

— Почакайте, докато вляза в офиса. Всичко на…

— Имаме „Делта четири“, Скраг — каза Вили. — От останалите — нищо.

— Всички да чакат, докато дам сигнал. — Скрагър си пое дълбоко дъх и тръгна, поздравявайки Зелените ленти, край които минаваше. — Салаам, Али Паш, добър ден — рече той и забеляза нервността и безпокойството на младежа. — Нали ви освободих днес?

— Ага, случи се не…

— Само секунда, синко! — Скрагър се обърна и с престорена раздразнителност извика: — Бенсън, казах ти: ако искате да ходите на пикник с Дрю, вървете, но да се върнете до два часа, иначе мислете му! Какво чакате, по дяволите? Нали трябва да правите наземни изпитания?!