Джеймс Клавел - Вихрушка

— Зная, зная, полковник, казах им, но те… те просто излетяха и… — Юмрукът го удари в лицето, Нумир извика и падна. Останалите зелени гледаха безразлично, свикнали с такива избухвания. Един вдигна Нумир и го плесна, за да се свести.

Затаки ругаеше към небето и когато гневният му изблик премина, нареди:

— Вземете това камилско лайно и ме последвайте. — Профуча край отворения хангар и видя двата 206 в задната му част, около тях имаше резервни части, един вентилатор сушеше прясно боядисани места — грижливият камуфлаж на Руди, който трябваше да им даде още няколко минути преднина. — Ще накарам тия кучета да съжаляват, че не са ме изчакали — промърмори Затаки. Главата пак го болеше.

Ритна вратата на офиса и изтича до радиопредавателя:

— Нумир, веднага ме свържи с тях!

— Но Джахан, нашия радиооператор, го няма още, а аз…

— Действай!

Ужасен, Нумир включи радиото. Устата му кървеше.

— Базата вика капитан Луц! — изфъфли той, изчака, след това повтори й добави: — Спешно!

В хеликоптерите.

Бяха само на три метра над блатистата местност и на неколкостотин метра от летището, когато ядосаният глас на Затаки наруши тишината:

— Всички хеликоптери да се върнат в базата, да се върнат в базата! Върнете се!

Руди регулира малко мощността на двигателя и баланса. Видя как Марк Дюбоа в най-близкия хеликоптер му маха, а после показва среден пръст на слушалките. Руди се усмихна и направи същото, след това усети, че по лицето му тече пот.

— ВСИЧКИ ХЕЛИКОПТЕРИ ДА СЕ ВЪРНАТ! ВСИЧКИ…

На летището.

— … ХЕЛИКОПТЕРИ ДА СЕ ВЪРНАТ — крещеше Затаки в микрофона. — ВСИЧКИ ХЕЛИКОПТЕРИ ДА СЕ ВЪРНАТ!

В отговор се чу само пращенето на статично електричество. Затаки рязко тупна микрофона на масата.

— Свържи ме с кулата в Абадан! БЪРЗО! — извика той и ужасеният Нумир, с кръв по брадата, превключи каналите. След шестото повикване, този път на фарси, се свърза.

— Тук е кулата в Абадан, слушаме ви, ага — долетя нечий глас.

Затаки изтръгна микрофона от ръката му.

— Говори полковник Затаки от Революционния комитет на Абадан — каза той на фарси. — Обаждам се от летище Бандар-е Делам.

— Мир вам, полковник — Гласът беше изпълнен с уважение. — Какво можем да направим за вас?

— Четири от нашите хеликоптери излетяха без разрешение, отиват към „Иран-Тода“. Върнете ги веднага.

— Един момент, моля. — Чуваха се приглушени гласове. Затаки чакаше, по лицето му бяха избили петна. Чакаше и чакаше, след това се чу: — Сигурен ли сте, ага? Не ги виждаме на екрана на радара.

— Разбира се, че съм сигурен. Върнете ги!

Отново се чуха приглушени гласове, отново чакаха. Затаки щеше да се пръсне. После някакъв глас каза на фарси:

— Нарежда се на четирите хеликоптера, които са излетели от Бандар-е Делам, да се върнат в базата си. Моля, потвърдете, че се връщате. — Съобщението беше предадено неумело, след това повторено. — Може би радиото им не работи, ага, Бог да ви благослови — добави гласът.

— Продължавайте да ги викате! Летят ниско и се насочват към „Иран-Тода“!

Пак се чуха приглушени гласове, после пак нещо на фарси като преди и изведнъж се намеси някакъв глас с американски акцент:

— Окей, аз ги поемам! Говори контролна кула Абадан. Хеликоптери по направление 090 градуса, чувате ли ме?

Кабината на Дюбоа.

Посоката му по компаса беше 091 градуса. В слушалките отново се чу резкият глас:

— Тук контролна кула Абадан, хеликоптери по направление 090 градуса на една миля от брега, чувате ли ме? — Пауза. — Контролна кула Абадан, хеликоптери по направление 090, превключете на канал 121,9… чувате ли ме? — Това беше аварийният канал, който всички летателни апарати трябваше да прослушват автоматично. — Хеликоптери по направление 090 градуса, на една миля от брега, върнете се в базата. Чувате ли ме?

Дюбоа виждаше през мъглата как брегът бързо се приближава, беше на по-малко от половин миля, но летяха много ниско и се съмняваше, че ги виждат на радара. Погледна наляво. Руди посочи към слушалките и след това вдигна пръст към устните си да запазят мълчание. Марк вдигна палец и предаде съобщението на Шандор, който летеше вдясно, обърна се и видя Фоулър Джойнс да идва от кабината, за да седне до него. Посочи му резервните слушалки, които висяха над седалката. Гласът вече беше по-нервен:

— Всички хеликоптери по направление от Бандар-е Делам към „Иран-Тода“, върнете се в базата! Чувате ли ме?

Фоулър вече имаше връзка с него чрез слушалките и каза в интеркома: