Джеймс Клавел - Вихрушка

— Не е необходимо. — За миг Макайвър се почуди, после се сети какво да му каже. — Във ваш интерес е, щом сте тук, да се подготвите за посещението на министър Киа.

— Какво? — Кръвта се дръпна от лицето на сержанта.

— Трябва скоро да пристигне за обратния полет до Техеран. Нали вие бяхте единственият свидетел срещу него и горкия перко Есвандиари?

— Да, но аз ги чух — избухна Вазари. Трябваше да се оправдае. — Киа е копеле и лъжец, както и Перкото, и замисляха престъпление. Забравихте ли, че той нареди да набият Еър? Можеха да го убият, забравихте ли това? Всичко, което казах за Есвандиари и Киа, е вярно, вярно е.

— Сигурен съм, че е така. Вярвам ви. Но Киа ще бъде дяволски обезпокоен, ако ви види, нали? Служителите — също, те бяха много ядосани. Положително ще ви издадат. Може би ще успея да отклоня Киа — каза Макайвър, за да го предразположи, надяваше се да го задържи на тяхна страна, — а може би не. На ваше място бих се разкарал. Не се мотайте наоколо. Хайде, Том. — Макайвър се обърна да тръгне, но Вазари застана на пътя му.

— Не забравяйте, че аз предотвратих кървавата баня, като казах, че товарът на Шандор се е изместил. Ако не бях аз, щеше да е мъртъв, ако не бях аз, щяха да изправят всички ви пред някой комитет… трябва да ми помогнете… — По лицето му вече течаха сълзи. — Трябва да ми помогнете…

— Ще направя каквото мога — каза Макайвър и излезе. Жал му беше за Вазари. С мъка се сдържа да не изтича при другите, виждаше тревогата им. Локхарт го настигна.

— „Вихрушка“ ли? — попита той. Едва успяваше да върви в крак с Макайвър.

— Да, Анди натисна копчето по план. Скраг и Руди са приели и вероятно вече са на път. — Думите излитаха от устата на Макайвър една през друга. Не забеляза внезапното отчаяние на Локхарт. Вече бяха стигнали при Еър и механиците. — Вихрушка! — дрезгаво извика той и гласът му прозвуча като бойна тръба.

— Чудесно. — Гласът на Фреди Еър беше спокоен, за разлика от другите той сдържаше възбудата си. — Защо се забавихме? Какво стана?

— Ще ти кажа по-късно. Пускай двигателите и да тръгваме! — Макайвър се насочи към първия 212, Еър — към втория. Механиците вече скачаха в кабините. В този момент една служебна кола с полковник Чангиз и няколко войници зави в двора и спря пред офиса. Всички войници бяха с автомати и зелени ленти на ръкавите.

— А, капитане, вие ли ще летите с министър Киа за Техеран? — Чангиз изглеждаше объркан и ядосан.

— Да, да, аз. В десет, в десет маса.

— Получих съобщение, че иска да изтегли пътуването си по-рано — в осем часа, но вие няма да заминавате преди десет, за колкото е разрешението ви. Ясно?

— Да, но…

— Щях да ви се обадя, но телефоните ви пак не работят, а и радиото ви нещо не е наред. Не поддържате ли оборудването си? Работеше, след това прекъсна. — Полковникът погледна към трите хеликоптера, наредени един до друг, и тръгна към тях. — Не знаех, че днес имате служебни полети.

— Само наземни изпитания на едната машина, а на другата трябва да се провери апаратурата за смяната на екипа на сонда Абу Сал утре, полковник — рече бързо Макайвър и добави, за да отклони вниманието му: — Какъв е проблемът с министър Киа?

— Няма проблеми — отвърна Чангиз раздразнено, после погледна часовника си и реши да не проверява хеликоптерите. — Накарайте някой да ви оправи радиото, а вие елате с мене. Молла Хусаин иска да ви види. Ще се върнем навреме.

— С удоволствие ще докарам капитан Макайвър след малко — почна Локхарт. — Тук има някои неща, които той трябва…

— Хусаин иска да види капитан Макайвър, не вас — веднага! Вие се занимайте с радиото! — Полковникът нареди на хората си да го чакат, седна зад кормилото и посочи на Макайвър да седне до него. Невъзмутим, Макайвър се подчини. Чангиз подкара, а шофьорът му тръгна към офиса. Войниците се пръснаха, занадничаха в хеликоптерите. И двата 212 бяха натъпкани с последните важни резервни части, натоварени предната вечер. Като се опитваха да изглеждат безгрижни, механиците затвориха вратите на кабините и започнаха да ги лъскат.

Еър и Локхарт гледаха след заминаващата кола.

— Ами сега какво? — попита Еър.

— Не знам. Не можем да тръгнем без него. — На Локхарт му се гадеше.

Бандар-е Делам: 7,26 сутринта.

Четирите 212 бяха изкарани от хангара и готови за излитане. Фоулър Джойнс и другите трима механици се мотаеха в задната част на кабините и чакаха нетърпеливо. Тежките четиридесет-галонови варели с резервно гориво бяха завързани по местата им. Имаше и много кашони с резервни части. Куфарите бяха завити с брезент.