Джеймс Клавел - Вихрушка

— Бандар-е Делам. Тук Сиера Едно — гърлено изрече Скот. — Вие сте на пет и две, говорете.

— Не знам какви са плановете ви за деня, но ние имаме някои планирани полети за тази сутрин и искаме да ги изтеглим напред. Одобрявате ли?

— Изчакайте една минута — каза Скот.

— Проклятие — промърмори Гавалан. — Важно е всички бази да тръгнат едновременно. — Станцията отново пропука.

— Сиера Едно, тук Ленгех. — Гласът на Скрагър бе много по-силен и ясен, и по-рязък. — Ние също имаме полети, но колкото по-късно, толкова по-добре. Как е времето при вас?

— Изчакайте минута, Ленгех — Скот погледна към Гавалан, изчакваше.

— Повикай Ковис — нареди Гавалан и всички се поотпуснаха. — Първо ще проверим, при тях.

— Ковис, тук Сиера Едно, чувате ли ме? — Тишина. — Ковис, тук Сиера Едно, чувате ли ме?

— Тук Ковис, говорете. — Гласът на Макайвър беше напрегнат и се чуваше на пресекулки.

— Разбрахте ли?

— Да. Предпочитам твърдата прогноза по плана.

— Това решава въпроса. — Гавалан взе микрофона. — Сиера Едно, до всички бази, времето при нас е променливо. Ще ви дадем твърда прогноза в седем нула нула.

— Разбрано. — Скрагър беше щастлив.

— Разбрано. — Руди се беше засегнал.

— Разбрано. — В гласа на Макайвър се чувстваше облекчение.

Радиостанцията отново млъкна.

— По-добре да се придържаме към плана. Не искам да тревожим излишно въздушния контрол или пък онзи досадник Сиамаки да ни създава повече трудности от обикновено. Руди би могъл да отмени, ако има нещо спешно, все още има време. — Гавалан говореше, без да се обръща специално към никого. Стана и се протегна, после отново седна. Чуваше се пращенето на статично електричество. Прослушваха и аварийния канал 121,5. Самолетът на „Пан Ам“ излетя и прозорците задрънчаха.

Мануела се размърда на стола, не се чувстваше на мястото си, нищо че Гавалан беше казал: „Мануела, ти също слушай, ти единствена от нас говориш фарси.“ Времето не я притискаше толкова. Мъжът й беше в безопасност, ранен, но в безопасност, и сърцето й пееше от радост за щастливия късмет, който го бе измъкнал от смъртоносния водовъртеж. „Точно така е, миличък“ — му беше казала тя снощи в болницата.

— Може би, но без помощта на Хусаин щях още да съм в Ковис.

„Ако не беше този молла, изобщо нямаше да те ранят“ — помисли си тя, но не го каза, не искаше да го вълнува.

— Да ти донеса ли нещо, мили?

— Нова глава!

— След малко ще ти донесат хапче. Лекарят каза, че след шест седмици ще можеш да летиш и че си як като бик.

— Чувствам се като смачкано пиле.

Тя се беше засмяла.

Остави мислите си да се носят без притеснение, не беше нужно да се измъчва от чакането като другите, особено Джени. Оставаха две минути. Пращене. Пръстите на Гавалан барабаняха. Излетя някакъв частен реактивен самолет, тя виждаше и друг самолет в заход към пистата с цветовете на „Алиталия“. Дали това не беше полетът, с който Паула се връща от Техеран?

Минутната стрелка на часовника докосна 12 и Гавалан взе микрофона.

— Сиера Едно до всички бази: прогнозата ни е уточнена и очакваме подобряване на времето, но внимавайте за малки вихрушки. Разбрахте ли ме?

— Сиера Едно, тук Ленгех. — В гласа на Скрагър се долавяше оживление. — Разбрано, и ще внимаваме за вихрушки. Край.

— Сиера Едно, тук Бандар-е Делам, разбрано, и ще внимаваме за вихрушки. Край.

Тишина. Секундите течаха. Гавалан несъзнателно прехапа долната си устна. Изчака, след това превключи на предаване:

— Ковис, чувате ли ме?

Ковис: 7,04 сутринта.

Макайвър и Локхарт бяха вперили поглед в станцията. Почти едновременно погледнаха часовниците си.

— За днес е отменено — промърмори Локхарт, изпотен от облекчение, и си помисли: „Отлагане на присъдата с още един ден. Може би телефоните ще проработят, може би днес ще говоря с нея…“

— Все пак трябва да се обадят, това е част от плана, при всички случаи ще се обадят.

Макайвър изключи и включи отново. Всички лампи изгаснаха, а също и скалите.

— По дяволите! — изруга той и включи на предаване. — Сиера Едно, тук Ковис, чувате ли ме? — Мълчание. Той повтори още по-тревожно: — Сиера Едно, тук Ковис, чувате ли ме?

Мълчание.

— Какво им става? — процеди през зъби Локхарт.

— Ленгех, тук Ковис, чувате ли ме? — Никакъв отговор. Изведнъж Макайвър се сети, скочи и изтича до прозореца. Главният кабел към антената висеше свободно и се мяташе от вятъра. Проклинайки, Макайвър отвори рязко вратата към покрива и излезе на студа. Пръстите му бяха силни, но гайките бяха много ръждясали и не мърдаха. Видя, че запоеният кабелен пръстен е прояден от ръждата и се е счупил. — Проклетия…