Джеймс Клавел - Вихрушка

— Имамът, дано Аллах му даде мир, е наредил на комитетите да прогонват корупцията, където я открият — почна Хусаин. — Ние сме комитетът на летището в Ковис. И двамата сте обвинени в корупция.

Киа и Есвандиари пребледняха и заговориха едновременно, твърдяха, че обвинението е нелепо и има някаква грешка. Хусаин се пресегна и рязко издърпа златната верижка на златния часовник от пояса на Есвандиари.

— Кога и с какво купихте това?

— С моите… със спестяванията ми и…

— Лъжец! Подкупи за две длъжности. Комитетът знае. А сега какво ще кажете за плановете ви да измамите държавата, като тайно предлагате на корумпираните държавни служители бъдещите приходи от петрол срещу бъдещи услуги?

— Но това е смешно, ваше превъзходителство, лъжа, всичко е лъжа — изпадна в паника Есвандиари.

Хусаин погледна Киа, който също бе станал пепелявосив.

— Какви държавни служители, ваше превъзходителство? — запита Киа. Мъчеше се да запази спокойствие, сигурен, че враговете му се опитват да го хванат в капан далеч от мястото, където има влияние. Сиамаки? Трябва да е той!

Хусаин направи знак на един от хората си, той излезе и доведе радиооператора Вазари.

— Повтори пред тях това, което ми разказа — заповяда моллата.

— Както вече ви казах, бях на покрива, ваше превъзходителство — нервно почна Вазари. — Проверявах една от линиите ни и ги подслушах през капандурата. Чух го да му предлага… — той недвусмислено посочи с пръст Есвандиари, очарован от възможността да си отмъсти. „Ако не беше Есвандиари, лудият Затаки нямаше да ме тормози така, никога нямаше да ме пребият почти до смърт!“ — … говореха на английски и той каза: „Мога да уредя да се отклоняват приходи от новите кладенци, мога да направя така, че да не ги включат в списъците и да пренасочвам средства към вас…“

Есвандиари се ужаси. Нали беше отпратил предвидливо от сградата на офиса целия ирански персонал, а освен това, за по-сигурно, бе говорил на английски! Сега с него беше свършено. Чу, че Вазари свърши, и започна да говори Киа — тихо, спокойно, като отрече съучастничеството си, той започна да твърди, че само е изпитвал този нечестив и корумпиран човек.

— Помолиха ме да направя това посещение тъкмо с тази цел. Изпратен съм от правителството на имама, Аллах да го пази, ваше превъзходителство, точно с тази цел: да изкоренявам корупцията там, където тя съществува. Поздравявам ви, че сте толкова непримирим. Ако ми позволите, веднага щом се върна в Техеран, ще ви препоръчам на самия Революционен комитет — и разбира се, лично на премиер-министъра.

Хусаин погледна Зелените ленти.

— Виновен ли е, или не Есвандиари?

— Виновен е, ваше превъзходителство.

— Виновен ли е, или не този човек — Киа?

— Виновен е! — изкрещя Есвандиари, преди те да успеят да отговорят.

Един от Зелените ленти вдигна рамене.

— Всички техеранци са лъжци. Виновен е. — И другите кимнаха и повториха думите му като ехо.

— Техеранските молли и аятоласи не са лъжци, ваше превъзходителство, членовете на Революционния комитет не са лъжци, нито пък имамът, Аллах да го пази, а той, може би, също може да се нарече техеранец, защото сега живее там. Така се случи, че и аз също живея там. Роден съм в свещения град Кум, ваши превъзходителства — добави той, благославяйки за първи път в живота си този факт.

Един от Зелените ленти наруши мълчанието.

— Това, което казва той, е вярно, нали, ваше превъзходителство? — Той се почеса по главата. — За техеранците…

— Че не всички техеранци са лъжци ли? Да, вярно е. — Хусаин погледна Киа със съмнение.

— Пред Аллаха! Кажете виновен ли сте, или не?

— Разбира се, че не съм виновен. Кълна се в Аллаха!

Киа гледаше невинно. „Глупак! Мислиш си, че можеш да ме хванеш с това. Законът ми дава право да се защитавам, ако сметна, че животът ми е застрашен от фалшиви молли!“

— Как ще обясните факта, че сте едновременно министър в правителството и директор на тази хеликоптерна компания?

— Пълномощният министър… — Киа спря, тъй като Есвандиари се разкрещя и с изкривено от гняв лице занарежда обвинения. — Извинете ме, ваше превъзходителство, но при този шум е невъзможно да се говори.

— Изведете го! — Есвандиари беше избутан навън. — Е?

— Пълномощният министър за Комитета по гражданска авиация ме помоли да участвам в Съвета на „Иран Хеликоптърс“ като представител на правителството — рече Киа, изопачавайки истината, сякаш споделяше държавна тайна, и добави също толкова важно и други преувеличения. — Не сме сигурни в лоялността на директорите. Ако ми позволите, ще добавя също, съвсем поверително, ваше превъзходителство, че до няколко дни всички чуждестранни авиокомпании ще бъдат национализирани…