Джеймс Клавел - Вихрушка

Откакто се върна от Бандар-е Делам във вторник, Скрагър се чувствуваше много несигурен. Нямаше конкретна причина — само чувството, че природните стихии, над които нямаше контрол, дебнеха, за да се стоварят върху тях. Болката в корема му бе намаляла, но все още от време на време в урината му се появяваше кръв. Това, че не предупреди Касиги за „Вихрушка“, също допринасяше за безпокойството му. „По дяволите — помисли си той, — не можех да рискувам и да се раздрънкам за «Вихрушка». Направих най-доброто, което можах, като отпратих Касиги при Гавалан.“

Вчера, в сряда, Воси беше превозил Касиги отвъд Залива. Той беше дал на Воси поверително писмо до Гавалан, в което обясняваше какво се бе случило в Бандар-е Делам и своята дилема относно Касиги, оставяйки Гавалан да вземе решение. Освен това разказваше подробности от срещата си с Жорж дьо Плеси, който беше сериозно обезпокоен, че над комплекса Сири отново ще се изсипят неприятности:

„Щетите на Сири от добива и преноса по тръбопроводите са по-големи от първоначално очакваните и не мисля, че този месец комплексът изобщо ще добие нещо. Касиги е бесен и е изпратил вече три танкера в Сири да товарят през следващите три седмици съгласно споразумението, което имат с Жорж. Станалото станало, Анди. Много са малко шансовете ни да избегнем саботажите, ако терористите наистина прибегнат до тях. Разбира се, не съм казал нищо на Жорж. Направи каквото можеш за Касиги и до скоро виждане.“

В разговора им по радиото тази сутрин, по време на полета от Ал Шаргаз, Гавалан бе съобщил само, че е получил доклада му и го преглежда. Иначе беше уклончив.

Скрагър не беше споменал за Макайвър, Гавалан също. Той се усмихна радостно. „Залагам си живота, че мръсникът Дънк е карал 206! Никога не бих предположил, че старият книжен плъх Макайвър ще го направи. Обзалагам се, че се е чувствал като прасе в кочина при този шанс и не бих се учудил. Аз бих направил същото…“

— Скраг!

Той се огледа. Един поглед към лицето на Вили Ньорхтрайтер му беше достатъчен.

— Какво става?

— Току-що разбрах, че Масуд е дал всичките ни паспорти на жандармите — всички до един!

Воси и Скрагър го зяпнаха.

— Защо го е направил, по дяволите? — изруга Воси. Скрагър се изрази по-вулгарно.

— Беше във вторник, Скраг, когато другите заминаха с кораба. Естествено имаше и един жандарм, който ги изпращаше, преброи ги и точно тогава поиска от Масуд паспортите ни. Тъй че Масуд му ги даде. Ако бях аз, щях да направя същото.

— За какво ги искаше, по дяволите?

— За да преподпише разрешителните ни за престой от името на Хомейни, Скраг, искаше да сме редовни. Нали и ти ги моли сто пъти! — Скрагър псува цяла минута и нито веднъж не използува една и съща дума два пъти.

— За Бога, Скраг, все ще си ги вземем — рече Воси неуверено. — Трябва да си ги вземем или „Вихрушка“ ще се провали.

— Знам бе, братче! — Скрагър мълчаливо пресяваше всички възможности.

— Може би ще можем да вземем нови в Ал Шаргаз или в Дубай — ще кажем, че сме ги загубили — обади се Вили.

— За Бога, Вили! — избухна Воси. — За Бога, така бързо ще ни набутат в пандиза, че няма да успеем да разберем кое е горе, кое е долу. Спомняш ли си Мастерсън?

Преди две години един от механиците им беше забравил да поднови алшаргазкото си разрешително и се беше опитал да измами имиграционните власти. А след това, въпреки че разрешителното му бе просрочено само с четири дни, а паспортът му — редовен във всяко отношение, имиграционните власти веднага го вкараха в затвора, където той гни сред ужасни несгоди шест седмици, а когато го пуснаха, беше изгонен завинаги. „По дяволите — беше казал служителят от британското консулство, — вие сте невероятен късметлия, че се отървахте така леко. Знаете закона. Втълпяваме ви го до посиняване…“

— Да пукна, ако замина без паспорта си — заяви Воси. — Не мога. Моят е зареден с проклетите визи за всички държави от Залива, Нигерия, Обединеното Кралство и всичко ще иде по дяволите — ще ми отнеме месеци, за да получа нови, месеци, ако изобщо някога… а какво ще кажете за Ал Шаргаз, а? Чудесно място, но без шибания паспорт и валидна виза директно ни прибират в пандиза!

— Прав си, Ед. Дяволски противно е, а утре е празник и всичко ще бъде затворено по-яко от гъз на комар.

— Вили, спомняш ли си кой беше жандармът? От редовните ли беше, или от Зелените ленти?

След минутен размисъл Вили каза:

— Не беше от Зелените ленти, Скраг, беше редовен. Онзи старият, със сивата коса.