Джеймс Клавел - Вихрушка

Скрагър се усмихна насила.

— Mamnoon am, ага — Благодаря ви. — Mamnoon am, ага Кешеми.

Искаше му се да помоли Али Паш да попита сержанта дали може да получи паспортите веднага щом отворят участъка, но не се осмели да безпокои повече ненужно жандарма.

— Ще дойда след първата молитва. Mamnoon am, ага. — Скрагър подаде ръка и Кешеми я стисна. И двамата почувстваха силата на другия. После Скраг се качи в колата и я подкара.

Кешеми замислен затвори вратата и я залости.

През лятото вътрешното дворче с високите си стени, асми и малко фонтанче беше прохладно и привлекателно, но сега беше скучно. Той го пресече и отвори отсрещната врата, която водеше към главната всекидневна, и отново я залости. Някъде отгоре се чу кашлица на дете. Горящите дърва намаляваха студа, но къщата като цяло беше студена, никоя от вратите и никой от прозорците не прилягаше плътно.

— Кой беше? — извика от стълбището жена му.

— Нищо, нищо важно. Чужденецът от въздушната база. Възрастният. Искаше паспортите.

— По това време на нощта? Аллах да ни пази! Всеки път, когато се чука на вратата, очаквам по-големи неприятности — ония проклетници Зелени ленти или подлите леви терористи! — Кешеми кимна разсеяно, но не каза нищо, просто топлеше ръцете си на огъня и едва ли чуваше нейното дрънкане. — Защо му е притрябвало да идва тук? Чужденците са толкова невъзпитани! За какво са му притрябвали паспортите по това време на нощта? Даде ли му ги?

— Те са заключени в сейфа ни. Обикновено нося ключа със себе си, но сега е загубен. — Детето отново се закашля. — Как е малката?

— Още има температура. Донеси ми гореща вода, това ще помогне. Сложи и малко мед.

Той сложи чайника на огъня и въздъхна, заслушан в мърморенето й.

— Паспорти по това време на нощта! Защо да не могат да чакат до събота? Толкова са невъзпитани и нетактични! Ключът е загубен, така ли каза?

— Да.

— Мохамед, за какво са му притрябвали паспортите на чужденеца по това време? През нощта?

— Не знам. Странно, много странно.

Летището в Бандар-е Делам: 7,49 вечерта.

Руди Луц стоеше под стрехата на площадката на своя фургон и наблюдаваше поройния дъжд.

— Scheiss — промърмори той.

Вратата зад него беше отворена и сноп светлина искреше в едрите дъждовни капки. От магнетофона се лееше нежната музика на Моцарт. Вратата на съседния фургон, който им служеше за офис, се отвори и той видя Поп Кели да излиза с отворен чадър и да шляпа през локвите към него. Но не забеляза иранците, скрити в сенките. Някъде из базата мяучеше и фучеше котарак.

— Здрасти, Поп. Влез. Получи ли го?

— Да, няма проблеми. — Кели се отърси от дъждовните капки. Вътре фургонът беше топъл и уютен, чист и подреден. Капакът на вградената уредба беше свален, в музиката се примесваха атмосферни смущения, кафеварката на печката вече съскаше.

— Кафе?

— Благодаря, ще си налея.

Кели му връчи документа и влезе в кухненския бокс. Книжата съдържаха набързо нахвърляни колони от цифри: температури, посоки на вятъра и силата му на всеки няколко хиляди стъпки, атмосферни налягания и утрешната прогноза.

— Кулата в Абадан каза, че е коригирано към днешна дата. Твърдят, че са включени всички данни на „Бритиш Еъруейз“ за днес. Не изглежда толкова зле, а?

— Ако е вярно. — Прогнозата предвиждаше намаляване на валежите около полунощ и спадане на силата на вятъра. Руди усили музиката, Кели седна до него и снижи глас.

— Може да е добре за нас, но е зле за Ковис. И все пак ще трябва да заредим във въздуха, за да стигнем до Бахрейн. — Отпи с наслада от кафето си — горещо и силно, с лъжичка кондензирано мляко. — Какво би направил, ако беше на мястото на Анди?

— С трите бази на гърба ми бих… — чу се лек шум отвън. Руди стана и погледна през прозореца. Нищо. После отново мяученето на котарака, но по-близо. — Проклети котки, карат ме да потръпвам от страх.

— Аз обичам котките — засмя се Кели. — В къщи имаме три: Матю, Марк и Люк. Двете са сиамски, другата е на ивици. Бети казва, че момчетата я врънкали да вземе и Джон, че да ги закръглят на четири.

— Как е тя?

С днешния полет на „Бритиш Еъруейз“ до Абадан беше пристигнал Шандор Петрофи за четвъртия 212, заедно с поща от Гавалан, изпратена по него поради неприятностите в Главната квартира в Абърдийн — първата им поща от седмици насам.

— Отлично, всъщност превъзходно — три седмици до термина. Моето момиче обикновено е като часовник. Ще се радвам да си бъда отново вкъщи, когато роди. — Кели цял засия. — Докторът казва, че според него този път най-после щяло да е момиче.