Джеймс Клавел - Вихрушка

— Моите поздравления! Това е великолепно. — Всички знаеха, че Кели се надява на чудо, но седем момчета и едно момиче — това са много гърла за хранене. Руди си помисли колко му е трудно да издържа и да плаща училищните такси само на три деца и без ипотека на къщата — къщата беше оставена на жена му от баща й, Бог да благослови дъртия безобразник. — Много гърла, не мога да си представя как се справяш.

— О, справям се, слава Богу. — Кели погледна към прогнозата и се намръщи. — Знаеш ли, ако бях на мястото на Анди, бих натиснал копчето и не бих отлагал.

— Ако зависеше от мен, аз бих зарязал и забравил цялата тази налудничава идея. — Руди не повиши глас, а се наведе по-близо. — Знам, че може би компанията ще бъде закрита и Анди може би ще го преживее тежко. Но ние всички можем да си намерим друга работа, дори по-добре платена, имаме семейства, за които трябва да мислим, а и всички тези нарушения са ми крайно неприятни. Как, по дяволите, ще се измъкнем? Невъзможно е. Ако ни…

Светлина от фарове на кола освети прозореца, приближаващият се шум от мощен двигател се усили, после замря отвън.

Руди се лепна на прозореца. Видя от колата да излиза Затаки с няколко Зелени ленти, а после Нумир, управителят на базата им, да идва от фургона на офиса с чадър.

— Scheiss — промърмори Руди отново, намали музиката, бързо огледа фургона за уличаващи доказателства и пъхна прогнозата в джоба си.

— Салаам, полковник — поздрави той, като отвори вратата. — Мен ли търсехте?

— Салаам, капитане, да, вас. — Затаки влезе в стаята, преметнал през рамо американски автомат. — Добър вечер — каза той. — Колко хеликоптера има тук сега, капитане?

— Четири 212 и… — започна Нумир.

— Попитах капитана — кипна Затаки, — не теб. Ако ми е необходима информация от теб, ще те попитам! Капитане?

— Четири 212 и два 206, полковник.

За техен ужас и особено за ужас на Нумир Затаки каза:

— Добре. Искам два 212 да се явят в „Иран-Тода“ утре в осем часа сутринта, за да работят по разпореждане на ага Уотанабе, тамошния шеф. От утре ще докладвате ежедневно. Познавате ли го?

— Ъ-ъ, да… веднъж имаха КАЗЕВАК и им помогнахме да се оправят. — Руди се опитваше да се овладее. — А те ще работят ли на празника, полковник?

— Да. Вие също.

— Но аятолахът каза… — почна пак Нумир.

— Той не е законът. Млъкни. — Затаки погледна Руди. — Бъдете там в осем сутринта.

Руди кимна.

— Да… добре. Мога ли, ъ-ъ, мога ли да ви предложа кафе, полковник?

— Благодаря. — Затаки подпря автомата си на стената и седна до вградената маса с приковани върху Поп Кели очи. — Не съм ли ви срещал в Ковис?

— Да, да, срещали сме се — отвърна Кели. — Там е… там е обичайната ми база. Аз, ъ-ъ, докарах един 212. Аз съм Игнатиус Кели. — Той отново потъна в стола си срещу Затаки, също толкова скапан, колкото и Руди под пронизващия, втренчен поглед. — Нощ за риби, нали?

— Какво?

— Е, дъждът.

— А, да — съгласи се Затаки. Радваше се, че говорят на английски, с което попълваше познанията си на този език. Беше убеден, че иранците, които могат да общуват на този интернационален език и имат образование, ще бъдат търсени после, независимо дали са молли, или не. След посещението в Ковис и вземането на хапчетата, предписани му от доктор Нът, той се чувствуваше много по-добре и заслепяващото го главоболие беше намаляло. — Ще ти попречи ли дъждът да летиш утре?

— Не, не…

— Зависи — извика Руди от кухнята — дали фронтът ще се влоши, или ще се подобри. — После донесе подноса с две чаши, захар и кондензирано мляко, опитвайки се все още да се справи със сполетялата ги нова беда. — Моля, заповядайте, полковник. Що се отнася до „Иран-Тода“ — рече той предпазливо, — всичките ни хеликоптери са наети по договор с „Иран Ойл“ и тук за това отговаря ага Нумир. — Нумир кимна, понечи да каже нещо, но размисли. — Имаме договори с „Иран Ойл“.

Тишината стана по-плътна. Всички гледаха внимателно Затаки. Без да бърза, той сложи три препълнени лъжички захар в кафето си, разбърка го и отпи.

— Много е хубаво, капитане. Да, много хубаво и да, знам за „Иран Ойл“, но реших, че „Иран-Тода“ има предимство пред „Иран Ойл“ сега-засега и утре вие ще доставите два 212 на „Иран-Тода“ в осем часа сутринта.

Руди хвърли поглед към управителя на базата, който избягваше очите му.

— Но… добре, да предположим, че с „Иран Ойл“ всичко е наред, то…

— Наред е — каза Затаки на Нумир. — Нали, ага?

— Да, да, ага — кимна покорно Нумир. — Аз, разбира се, ще информирам районната главна квартира за вашите… вашите забележителни указания.