Джеймс Клавел - Вихрушка

— AB, RV, KI…

Докато му ги четеше, той записваше буквите в колонката от другата страна. За всеки случай не записваше новата пълна регистрация — „G“, означаващо Великобритания, и „Н“ за хеликоптер, а само двете нови букви. После й повтори списъка за по-сигурно.

— Благодаря, записах всичко. Ще ти позвъня за останалото довечера, Лиз. Обади се на Морийн и й кажи, че всичко е наред.

— Добре, шефе. Преди половин час се обади сър Иън, пожелава ви късмет.

— О, страхотно! — Гавалан безуспешно се бе опитвал да се свърже с него през цялото време, докато беше в Абърдийн. — Къде е той? Остави ли някакъв номер?

— Да. Той е в Токио: 73-73-84. Каза, че ще остане там малко и ако го изпуснете, ще се обади утре. Каза също, че ще се върне до две седмици и би искал да ви види.

— Още по-добре. Каза ли за какво?

— Петрол, за китайските лампи — каза секретарката му загадъчно.

Интересът на Гавалан се засили.

— Чудесно. Уреди ми среща с него колкото е възможно по-скоро. Ще ти се обадя по-късно, Лиз. Трябва да действам по задачите.

— Добре. Искам само да ви напомня, че утре е рожденият ден на Скот.

— Боже Господи, бях забравил. Благодаря ти, Лиз. Ще говорим по-късно. — Той затвори, щастлив, че е получил вест от Иън Дънрос, благославяйки телефонната система на Ал Шаргаз и преките телефонни връзки, после набра номера. В Токио беше пет часа напред. Точно след един през нощта.

— Да? — обади се сънено женски глас.

— Добър вечер. Извинявайте, че се обаждам толкова късно, но ми съобщиха да се обадя на сър Иън Дънрос. Тук е Андрю Гавалан.

— А, да. Иън го няма в момента и няма да се върне до утре, толкова съжалявам. Може би към десет часа. Можете ли да оставите телефонния си номер, мистър Гавалан?

Разочарован, Гавалан й го даде.

— Има ли друг номер, на който да го потърся?

— Съжалявам, но няма.

— Ако обичате, помолете го да ми се обади, по което и да е време. — Той й благодари отново и затвори замислено.

Отвън го чакаше взетата под наем кола. Той се качи и подкара към портала на летището.

Над главата му един 707 захождаше за кацане с включени светлини. Светлините на крилата и опашката премигваха.

— Добър вечер, мистър Гавалан — каза Сибълс, служителят в метеорологичната служба. Той беше англичанин, дребен, слаб, сух човечец, прекарал десет години в Залива. — Заповядайте. — Подаде му дългото копие на прогнозата за времето. — Тук времето през следващите няколко дни ще бъде променливо. — Той му даде още три страници. — Ленгех, Ковис и Бандар-е Делам.

— А последният ред какво е?

— Всичко е едно и също, десет-петнадесет възела вятър, неколкостотин фута долна граница на облаците — извинявам се, просто не мога да свикна с метричната система — около сто метра долна граница. Времето постепенно се подобрява. През следващите няколко дни вятърът би трябвало да се нормализира в безобиден северозападен. От полунощ нататък предвиждаме слаб дъжд, обширна ниска облачност и мъгла над по-голямата част от Залива, югоизточен вятър със скорост около двадесет възела, придружен от повсеместни гръмотевични бури, турбуленции тук-там. — Той вдигна поглед и се усмихна: — Искам да кажа вихрушки.

Стомахът на Гавалан се обърна, въпреки че думата беше произнесена съвсем обикновено и Сибълс не беше посветен в тайната. „Поне мисля, че не е“ — помисли си той. Това беше второто странно съвпадение за деня. Другото беше един американец, който обядваше на съседната маса с някакъв шаргазец и чието име не бе доловил. „Желая ви успех утре“ — беше казал мъжът добродушно с приятна усмивка, когато тръгваше.

— Моля?

— Да ви се представя — Глен Уесон, от „Уесон Ойл Маркетинг“, а вие сте Андрю Гавалан, нали? Чухме, че вие и вашите хора организирате… „надбягване с камили“ в оазиса Дез-ал утре, нали така?

— Не ние, мистър Уесон. Ние не се занимаваме много с камили.

— Наистина ли? Би трябвало да опитате, да, сър, много е забавно. Както и да е, желая ви успех.

Би могло да е и случайно съвпадение. Надбягванията с камили бяха развлечение за чужденците тук, весело и шумно развлечение, а Дез-ал беше любимо място за ислямския уикенд.

— Благодаря, мистър Сибълс, до утре. — Той сложи прогнозата в джоба си, слезе по стълбите в крайното фоайе и се отправи към офиса, който беше изолиран настрани. „Нито категорично «да», нито категорично «не» — мислеше си той. — В събота е по-сигурно, отколкото утре. Плащаш си парите и си теглиш късмета. Не мога да го отлагам повече.“