Джеймс Клавел - Вихрушка

Старк се озъби. Юмрукът му отново се сви.

— Слушай ти, кучи сине…

— Махай се! — Есвандиари посегна към чекмеджето си, където държеше пистолет. Но така и не го извади. През вратата влезе молла Хусаин. Зад гърба му се трупаха Зелени ленти. Внезапно настъпи тишина.

— В името на Аллаха, какво става тук? — попита Хусаин на английски и закова студените си, сурови очи в Есвандиари и Киа. Есвандиари веднага скочи на крака и започна да обяснява на фарси, Старк се намеси и скоро двамата започнаха да се надвикват. Хусаин нетърпеливо вдигна ръка.

— Първо вие, ага Есвандиари. Моля, говорете на фарси, така че комитетът да ви разбира.

Изслуша безстрастно дългата объркана реч на фарси, а четиримата му Зелени ленти се тълпяха на вратата. После направи знак на Старк.

— Капитане?

Старк беше пестеливо кратък и безцеремонен. Хусаин кимна на Киа.

— Сега вие, господин министре. Мога ли да видя пълномощното ви да отменяте разрешенията на властите в Ковис и изходните визи?

— Да отменям ли, ваше преподобие? Да отлагам? Не и аз — възрази Киа непринудено. — Аз съм само слуга на имама, Аллах да му даде мир, и на лично назначения от него премиер и неговото правителство.

— Негово превъзходителство Есвандиари каза, че сте одобрили отлагането.

— Аз само изразих съгласието си с неговото желание прехвърлянето на екипажите да става поред.

Хусаин погледна към бюрото.

— Това ли са визите и паспортите?

Устните на Есвандиари пресъхнаха.

— Да, ваше превъзходителство.

Хусаин ги взе и ги връчи на Старк.

— Хората и хеликоптерите ще тръгнат веднага.

— Благодаря, ваше превъзходителство — каза Старк. Стоенето на крака го беше уморило много.

— Нека да ти помогна. — Макайвър взе паспортите и визите. — Благодаря ви, ага — обърна се той любезно към Хусаин, въодушевен от победата им.

Очите на Хусаин бяха студени и сурови както винаги.

— Имамът каза: ако чужденците искат да си отидат, нека си вървят, ние нямаме нужда от тях.

— Ъъъ… да, благодаря — повтори Макайвър. Близостта на този човек не му харесваше. Той побърза да се измъкне. Локхарт го последва.

— Боя се, че и аз също трябва да се кача на хеликоптера, ваше превъзходителство — каза Старк на фарси и обясни какво му бе казал докторът, добавяйки на английски: — Не ми се тръгва, но това е положението. Иншаллах.

— Ти нямаш нужда от изходна виза — кимна разсеяно Хусаин. — Качвай се, аз ще обясня на комитета. Ще изпратя хеликоптера. — Той бавно излезе и се качи на кулата, за да информира полковник Чангиз за решението си.

Не им трябваше много време, за да заредят 125. Старк се качи последен по стълбичката на хеликоптера. Краката му вече трепереха. Доктор Нът му беше дал достатъчно болкоуспокояващи хапове, за да го качи на борда.

— Благодаря ви, ваше превъзходителство — извика той на Хусаин през рева на двигателите. Все още се страхуваше от него и все пак го харесваше. — Божият мир да бъде с вас.

Хусаин го изгледа странно.

— Корупцията, лъжите и мошеничеството са противни на Божиите закони, нали?

— Да, да, така е. — Старк забеляза нерешителността му. После мигът отмина.

— Божият мир да бъде с теб, капитане. — Хусаин се обърна и закрачи гордо назад. Вятърът малко го ободри.

Старк болезнено изкачи стъпалата, използвайки здравата си ръка, искаше му се да върви изправен. На върха се хвана за перилата и се обърна за момент: главата му се маеше и силна болка пронизваше гърдите му. „Толкова много неща оставихме тук, толкова много, прекалено много, не само хеликоптери, резервни части и материални неща — нещо много повече. Проклятие, трябваше да остана, а не да заминавам.“

Той безрадостно махна за сбогом на тези, които оставаха, и вдигна палец, осъзнавайки с болка, че е благодарен, че не е между тях.

В офиса Есвандиари и Киа гледаха как 125 бавно рулираше за излитане. „Проклети да са от Аллах, дано изгорят всички затова, че се намесиха“ — мислеше си Есвандиари. После преглътна яростта си и се съсредоточи върху голямото празненство, което уреждаха избрани негови приятели, отчаяно желаещи да се срещнат с министър Киа, и което щеше да бъде последвано от представление на танцьорки, а после и от временни женитби.

Вратата се отвори. За негово удивление влезе Хусаин, сиво-синкав от ярост. Зелените ленти също нахълтаха вътре. Есвандиари стана.

— Да, Ваше превъзходителство. Какво мога да напра… — Той млъкна, защото един от влезлите го блъсна грубо, та Хусаин да седне зад бюрото. Киа остана на мястото си, озадачен.