Джеймс Клавел - Вихрушка

— Останалото може да почака. Не съм казал на другите.

Доктор Нът беше в болницата при Старк. Раненият лежеше на леглото с ръка в превръзка през врата и плътно бинтовано рамо:

— Здрасти, Мак, добре ли мина полетът? — попита той саркастично.

— Недей да започваш! Здравейте, докторе. Дюк, ще те измъкнем със 125.

— Не, и утре е ден.

— Утре си е за утре, а междувременно ти ще отлетиш на 125, за Бога! — каза Макайвър раздразнено. Облекчението от успешния полет и от това, че видя Старк жив, му пречеше да се контролира. — И не ми се прави на разбойник от Аламо.

— Какво знаеш ти за Аламо! — тросна се Старк. — И кой, по дяволите, си ти, че да ми се правиш на шериф?

— Ако не престанете, ще наредя да направят клизми и на двама ви — кротко се намеси докторът.

И двамата внезапно се разсмяха, но Старк изпъшка от внезапната болка.

— За Бога, докторе, не ме карайте да се смея…

А Макайвър каза:

— Дюк, Киа настоя да го придружа. Не можех да му кажа да се разкара.

— Сигурно — изсумтя Старк. — Как беше?

— О, супер.

— А вятърът?

— Никак няма да ни помогне утре, ако се задържи така — каза внимателно Макайвър. — Но може отново да се обърне също така бързо.

— Ако запази посоката си, а е тридесет и повече възела, няма да можем да прелетим Залива. Няма начин да вземем достатъчно гори…

— Да. Докторе, каква е хавата?

— Трябва да се направи рентгенова снимка на Дюк колкото може по-скоро. Раменната лопатка е раздробена, има и някои увреждания на мускула и сухожилието, иначе раните са чисти. Възможно е да има и едно-две шрапнелчета в лявата половина на белия дроб, загубил е половин литър кръв, но като цяло е имал дяволски голям късмет.

— Чувствам се добре, докторе, мога да се движа — каза Старк. — Един ден няма да промени много нещата. Все пак ще мога да продължа утре.

— Съжалявам, но имаш температура, това е от куршумите. Може би не го чувстваш сега, но до един-два часа ще го усетиш, гарантирам ти. — Доктор Нът беше много доволен, че заминава днес със 125. „Не мога повече — каза си той. — Не искам вече да гледам красиви тела, разкъсани и осакатени от куршуми. Нагледах се. Да, но ще трябва да изтърпя още няколко дни, сигурно ще има и други за закърпване, защото «Вихрушка» вероятно няма да успее. Няма, просто го усещам.“

— Съжалявам, но рискът при всяка възможност е огромен, даже и при най-добрата.

— Дюк — каза Макайвър. — Най-добре ще е да тръгнеш веднага. Том може да вземе теб, Фреди — доктора, няма нужда Жан-Люк да остава.

— А ти, какво смяташ да правиш, по дяволите?

Макайвър засия в усмивка.

— Аз? Аз ще бъда пасажер. Междувременно ще съм просто частният пилот на оня проклетник Киа.

В кулата: 4,50 следобед.

— Повтарям, господин Сиамаки — каза напрегнато Макайвър в микрофона. — Има специално съвещание в Ал Шаргаз.

— И аз повтарям: защо не бях информиран навреме? — Гласът в слушалките беше креслив и раздразнен.

Кокалчетата на пръстите на Макайвър бяха побелели от стискането на микрофона, а и го наблюдаваха един от Зелените ленти и Вазари, чието лице беше все още подуто от боя, който му бе хвърлил Затаки.

— Повтарям ви, ага Сиамаки — каза той твърдо. — Капитаните Петикин и Лейн трябваше спешно да отидат за съвещанието в Ал Шаргаз и нямаше време да ви информираме.

— Защо? Аз бях тук, в Техеран. Защо не беше информирана службата, къде са изходните им разрешения? Къде?

Макайвър се престори на леко разгневен.

— Вече ви казах, ага, нямаше време. Телефоните в Техеран не работят — и аз уредих разрешенията с комитета на аерогарата, лично с негово превъзходителство завеждащия отдела молла.

Мъжът от Зелените ленти се прозя отегчено — не разбираше английски, и шумно прочисти гърлото си.

— Сега, ако ме изви…

— Но вие и капитан Петикин сте пренесли вещите си от апартамента. Така ли е?

— Просто предпазна мярка. Да не изкушаваме долните муджахидински и федаински крадци и бандити, докато ни няма — каза надуто Макайвър, болезнено усещайки насоченото към него внимание на Вазари и сигурен, че от кулата също слушат разговора.

— Сега, ако ме извините, министър Киа се нуждае от присъствието ми!

— О, министър Киа, да-да! — Раздразнението на Сиамаки леко отслабна. — По кое време, ъъъ… по кое време пристигате утре обратно в Техеран?

— Зависи от вятъра… — Макайвър внезапно усети почти смазващо желание да изтърси за „Вихрушка“. „Сигурно започвам да полудявам“ — помисли си той. Концентрира се с усилие. — Зависи от министър Киа, от вятъра и зареждането — някъде следобед.