Джеймс Клавел - Вихрушка

— Ще ви чакам, мога дори да ви посрещна на летището, ако ми кажете точно в колко ще пристигнете. Трябва да се подпишат няколко чека и да се обсъдят някои нови положения. Моля, предайте на министър Киа моите най-добри благопожелания и му желая приятно прекарване в Ковис. Салаам.

Предавателят щракна. Макайвър въздъхна и остави микрофона.

— Сержант, докато съм още тук, бих искал да се обадя в Бандар-е Делам и в Ленгех.

— Ще трябва да се допитам до базата — отвърна Вазари.

— Действайте. — Макайвър погледна през прозореца. Времето се влошаваше, югоизточният вятър се блъскаше във ветрения ръкав и в стълба на радиомачтата. Тридесет възела, а при порив и до тридесет и пет, насрещен, прекалено силен. Преобърнатият кален резервоар, който се беше сгромолясал от покрива, беше само на няколко метра. Той виждаше Хог, който търпеливо чакаше в кабината на 125, и вратата на пътническия салон, приканващо отворена. През другия прозорец видя, че Киа и Есвандиари са завършили инспекцията и се отправят насам, към канцелариите на първия етаж. Случайно забеляза, че едно от съединителните звена на главната покривна антена е разхлабено, а жицата е почти откачена.

— Сержант, добре ще е бързо да оправите това, може да загубите всички предавания.

— О, благодаря. — Вазари стана, но се спря. Откъм високоговорителя се чу:

— Тук е кулата на Ковис. Искането за връзка с Бандар-е Делам — разрешено. — Вазари потвърди и превключи честотите.

— Тук Бандар-е Делам, говоря с Ковис.

Сърцето на Макайвър подскочи от радост, когато разпозна гласа на Руди Луц.

Вазари му връчи микрофона. Очите му бяха приковани в неизправната връзка навън. Той изруга, взе няколко инструмента, отвори капандурата към покрива и излезе. Но все още можеше да ги чува. Зелената лента се прозя, наблюдавайки без интерес.

— Здравей, капитан Луц, Макайвър е. Аз съм тук и ще остана и през нощта — каза Макайвър, както си беше, като подбираше думите си много внимателно. — Трябваше да придружа министър Киа от Техеран. Как вървят нещата в Бандар-е Делам?

— Всичко е точно, но ако… — Гласът заглъхна. Макайвър бе усетил задъхването и загрижеността, макар и бързо потиснати. Той хвърли поглед към Вазари, застанал на колене до жицата. — Колко… колко време ще останеш, Мак? — чу се пак гласът на Руди.

— Утре тръгвам, според плана. При условие че времето се задържи — добави той предпазливо.

— Разбирам. Не се притеснявай.

— Не се притеснявам. Всички системи са абсолютно изправни. А вие как сте?

Нова пауза.

— Всичко е наред. Всички системи са изправни. Да живее имамът!

— Правилно. Причината за обаждането ми е, че Главната квартира в Абърдийн спешно иска информация за „осъвременената ви картотека“. — Това беше кодовото наименование на подготовката на „Вихрушка“. — Готова ли е?

— Да, да, готова е. Къде да я изпратя? — Кодът за: „Все още ли отиваме в Ал Шаргаз?“

— Гавалан е в Ал Шаргаз на инспекционна обиколка, тъй че я изпрати там — много е важно и трябва да се постараете да я изпратите бързо. В Техеран чух, че има полет на Британските авиолинии за Абадан утре. Изпратете я с този полет до Ал Шаргаз. Утре. Става ли?

— Разбрано. Цял ден работя по детайлите.

— Отлично. Как е положението със смяната на екипажите ти?

— Страхотно. Заминаващите екипажи са на път. Смяната трябва да е тук в събота, най-късно неделя. Всичко е готово за пристигането им. Аз съм планиран за следващата смяна.

— Добре, аз съм тук, ако ти потрябвам. Как е времето при вас?

Пауза.

— Бурно. Сега вали. Духа от югоизток.

— И при нас е същото. Не се притеснявай.

— Между другото, Сиамаки се обади няколко пъти на Нумир, нашия мениджър от „Иран Ойл“.

— За какво? — попита Макайвър.

— Просто проверка на базата, така каза Нумир.

— Добре — рече предпазливо Макайвър. — Радвам се, че се интересува от полетите ни. Ще се обадя утре, всичко е както обикновено. Щастливи кацания.

— Подобно. Благодаря, че се обади.

Макайвър въздъхна, проклинайки Сиамаки. Слухтящо гадно копеле! Погледна навън. Вазари все още беше с гръб към него, коленичил край основата на антената, близо до капандурата, напълно погълнат от работата си, и той го остави да я върши и се обади в Ленгех.

Скрагър отговори веднага.

— Здравей, приятелю. Да, чухме, че си на обичайна обиколка из страната, придружаваш някаква голяма клечка, а? — обади се Анди от Ал Шаргаз. — Как е?

— Както обикновено. Всичко е според плана. Главната квартира иска информация за „осъвременената ви картотека“. Готова ли е?