Джеймс Клавел - Вихрушка

„Моите извинения, но поради неотложността на нарежданията на министър Киа трябваше да взема бързо решение. Разбира се, това вече няма да се повтори.“ И въобще нямаше да се случи, ако не беше „Вихрушка“. Той се наведе и разтърси Киа, за да го събуди.

— След две минути ще кацнем, ага.

Киа изтри умората от лицето си, погледна си часовника, стегна си вратовръзката, среса се и внимателно нагласи астраганената си шапка. Разгледа хората долу, почистените хангари и хеликоптерите, подредени в стройна редица — два 212, три 206 и два „Алуета“. „Моите хеликоптери“ — помисли си той доволно.

— Защо толкова закъсня полетът?

— Навреме сме, господин министре. Имаше малко насрещен вятър.

Макайвър се концентрираше върху кацането — то трябваше да бъде изпълнено добре. Както и стана. Есвандиари отвори вратата на Киа.

— Господин министре, аз съм Курам Есвандиари, шеф на „Иран Ойл“ в този район. Добре дошли в Ковис. Господин директорът Сиамаки се обади, за да се увери, че сме готови да ви посрещнем. Добре дошли.

— Благодаря. — Киа нарочно се обърна към Макайвър. — Пилоте, бъдете готов за излитане утре в десет нула нула. Може би ще пожелая да обиколя няколко петролни полета с негово превъзходителство Есвандиари, преди да се върнем обратно. Не забравяйте, че трябва да бъда в Техеран за срещата си с премиер-министъра в деветнадесет часа.

Той слезе и тръгна да обикаля хеликоптерите. Еър, Локхарт и другите минаха под витлото и бързо дотичаха до прозореца на Макайвър. Той не забеляза израза на лицата им и се усмихна радостно.

— Здравейте, как върви?

— Нека да направя останалото вместо теб, Мак — предложи Еър. — Имаме да…

— Благодаря, но аз се справям чудесно — отвърна Макайвър сухо, после каза в микрофона: — НТХ, изключвам двигателите. — Вгледа се в лицето на Локхарт и отново въздъхна. — Значи не съм в ред, така ли, Том? А?

— Не е това, Мак — бързо рече Локхарт. — Стреляли са по Дюк. — Макайвър ужасен изслуша разказа на Локхарт. — Сега е в болницата. Доктор Нът казва, че е възможно да е пробит белият му дроб.

— Всемогъщи Боже! Тогава го качете на 125, бързо, Джони, вземи…

— Не може, Мак — възрази Локхарт със същата настойчивост. — Перкото отмени заминаването на 125 до инспекцията на Киа — вчера Дюк опита какво ли не, за да го измъкне, преди да пристигнете, но Перкото е голям мръсник. Но това не е всичко. Мисля, че в Техеран са усетили нещо.

— Какво?

Локхарт му разказа за телексите и обажданията по радиостанцията.

— Сиамаки издърпал ушите на Перкото, като разбрал, че са го изработили. Аз хванах последното му обаждане — Дюк беше отишъл при моллата — и той се беше разбеснял. Казах му същото като Дюк и го пратих за зелен хайвер — обещах му, че ще му се обадиш, щом пристигнеш, но той е научил, че ти и Чарли сте освободили апартамента!

— Това е работа на онова копеле Али Баба! Сто на сто е техен агент — изпъшка Макайвър. В главата му забуча. Изведнъж забеляза мъничкия златен Свети Кристофър, който по навик закачаше за магнитния компас, когато летеше. Беше му подарък от Джени, първият й подарък, по време на войната, тъкмо след като се бяха срещнали — той във военновъздушните сили, тя в Женския корпус. „Само така няма да се загубиш — беше казала тя. — Не си много наред с ориентацията.“

Той се усмихна и я благослови.

— Първо ще се видя с Дюк. — Гледаше Есвандиари и Киа, които обхождаха редицата хеликоптери. — Том, вижте с Жан-Люк дали не можете да влезете под кожата на този педераст Киа, обсипете го с ласкателства, превъзнасяйте го с глупости — аз ще се върна при вас веднага щом мога.

Те тръгнаха веднага.

— Фреди, кажи на всички да се качат бързо и без много шум на борда, щом получим „окей“ за 125. Натоварен ли е всичкият багаж?

— Да, но какво ще правим със Сиамаки?

— Аз ще се погрижа за този педераст, ти тръгвай. — Макайвър забързано се отдалечи.

Джони Хог извика след него:

— Мак, само една дума насаме, колкото може по-скоро.

Безпокойството в гласа му го спря.

— Какво има, Джони?

— Спешно и поверително съобщение от Анди: ако времето се влоши, той може да отложи „Вихрушка“ от утре за събота. Вятърът се е променил. Ще има насрещен вятър вместо попътен…

— Да не искаш да кажеш, че не мога да различа югоизток от северозапад?

— Извинявай. Анди каза също, че понеже си тук, не може да ти даде право за решаващото „да“ или „не“, както ти е обещал.

— Правилно. Помоли го да даде това право на Чарли. Какво друго?