Джеймс Клавел - Вихрушка

— Готова е, както винаги. Къде да я изпратя?

— В Ал Шаргаз, там ще ти е най-лесно. Можеш ли да я изпратиш утре?

— Ще трябва да мога, приятелю. Ще се погрижа. Как е вятърът при теб?

— Югоизточен, тридесет-тридесет и пет възела. Джони казва, че до утре може да отслабне. А при вас?

— Кажи-речи, същото. Да се надяваме, че ще утихне. За нас не е проблем.

— Добре. Ще се обадя утре. Щастливи кацания.

— И на теб. Между другото, как е таратайката?

Макайвър се наруга сам — покрай вълненията около промяната на плана, наложени от придружаването на Киа, съвсем беше забравил обещанието си да се погрижи за колата си. Просто я беше оставил в един хангар като още едно свидетелство за персонала там, че ще се върне утре.

— Добре е — отвърна той. — Как е медицинското ти?

— Идеално. А твоето, старче?

— До скоро виждане, Скраг. — Макайвър щракна предавателя с кисела физиономия. Беше много уморен. Протегна се и стана. Забеляза, че Зелената лента си е отишъл. Но Вазари стоеше под капандурата със странно изражение.

— Какво има?

— Ами… нищо, капитане. — Младежът затвори капандурата. Беше учуден, че в базата няма никого, освен тях двамата. — Къде е другият?

— Не знам.

Вазари бързо провери стълбището, после се обърна към него и сниши глас.

— Какво става, капитане?

Умората на Макайвър се изпари.

— Не те разбирам.

— Всички тези обаждания на Сиамаки, телексите, момчетата напускат Техеран без разрешения, измъкват и изнасят резервни части. — Той вдигна палец към капандурата. — И министерски ругатни като гръм от ясно небе.

— Екипажите трябва да се сменят, резервните части са прекалено много. Благодаря ви за помощта. — Макайвър тръгна да го заобиколи, но Вазари застана на пътя му.

— Има нещо дяволски ненормално тук! Не ми казвайте, че… — Той млъкна, защото чу приближаващите се по стълбите стъпки. — Чуйте, капитане — прошепна той бързо, — аз съм на ваша страна, споразумели сме се с вашия капитан Еър, той ще ми помогне…

Зелената лента се качи в стаята и каза нещо на Вазари на фарси. Очите на младежа се разшириха.

— Какво каза той? — попита Макайвър.

— Есвандиари иска да слезете долу. — Вазари се усмихна ехидно, после отново излезе на покрива и клекна край антената.

В офиса на Есвандиари: 5,40 следобед.

Том Локхарт беше бесен, Макайвър също.

— Но изходните ни визи са валидни и имахме разрешение да изпратим персонала днес, сега, веднага.

— Със съгласието на министър Киа разрешителните ви се отменят, докато не пристигне персоналът за смяна — каза грубо Есвандиари. Той седеше зад бюрото, Киа беше до него, а Локхарт и Макайвър стояха изправени пред тях. Върху бюрото лежаха на купчина разрешителни и паспорти. Наближаваше залез-слънце.

— Ага Сиамаки също е съгласен.

— Съвсем правилно. — Киа се забавляваше и изпитваше удоволствие от осуетяването на плановете им. Проклети чужденци! — Няма нужда от цялото това бързане, капитане. Много по-добре е нещата да се правят поред, много по-добре.

— Полетът е редовен, министър Киа — процеди Макайвър през зъби. — Имаме разрешителните. Настоявам хеликоптерът да замине по график.

— Тук е Иран, не Англия — усмихна се презрително Есвандиари. — Съмнявам се, че дори и там можете да бъдете толкова настоятелен. — Той беше много доволен от себе си. Министър Киа беше очарован от подаръка му — доходи от бъдещ петролен кладенец — и веднага му бе предложил място в Съвета на компанията. После, за негово огромно удоволствие, му бе обяснил, че за изходните визи трябва да се платят такси. „Нека чужденците да се поизпотят малко — беше добавил министърът. — До събота сами ще ти се натискат да ти бутнат, да кажем, по триста щатски долара на глава.“

— Както казва министърът — важно заяви той, — трябва да сме изправни. А сега простете, но съм зает и…

Вратата се отвори и в малкия офис влезе Старк. Лицето му беше на петна, лявата му ръка висеше на превръзката, а здравата беше стисната в юмрук.

— По дяволите, какво ти става, Есвандиари? Не можеш да отмениш разрешителните.

— За Бога, Дюк, какво правиш тук? — избухна Макайвър.

— Разрешителните са отложени, не отменени. Отложени! — Лицето на Есвандиари се изкриви. — И колко пъти трябва да ви казвам, че трябва да чукате, невъзпитани типове такива! Да чукате! Това не е вашият офис, а моят, аз управлявам тази база, не вие, и ние с министър Киа имахме съвещание, което вие прекъснахте! Сега си вървете, всички се махайте! — Той се обърна към Киа, сякаш двамата бяха сами, и каза на фарси със съвсем друг глас. — Господин министре, искрено се извинявам за всичко това — виждате с какво трябва да се занимавам. Аз енергично препоръчвам да се национализират всички чуждестранни въздухоплавателни средства и да се използват наши пило…