Джеймс Клавел - Вихрушка

Той им говореше доверително, модулирайки гласа си по такъв начин, че да им въздейства най-добре, и когато реши, че е дошъл най-подходящият момент, спря и въздъхна.

— Кълна се пред лицето на Аллаха, че не съм корумпиран, както и вие, ваше превъзходителство, и въпреки че нямам вашето велико призвание, аз също съм посветил живота си в служба на народа.

— Аллах да ви пази, ваше превъзходителство — възкликна един от Зелените ленти. Другите бяха съгласни с него и дори част от съмненията на Хусаин се разсеяха. Той имаше намерение да го поразпита още малко, но се чу далечният глас на мюезина от въздушната база, който ги приканваше за вечерна молитва, и той се укори, че се е отвлякъл от Бога.

— Свободен сте, ваше превъзходителство — рече Хусаин, приключвайки трибунала и стана.

— Благодаря ви, ваше превъзходителство. Нека Аллах да пази вас и всички молли, за да ни спасят — нас и нашата велика ислямска нация — от делата на Сатаната.

Хусаин ги поведе навън. Там, следвайки примера му, всички ритуално се пречистиха, обърнаха се към Мека и започнаха да се молят — Киа, Зелените ленти, персоналът от офиса, работниците, кухненският персонал — всички доволни и щастливи, че още веднъж всеки от тях може да засвидетелства открито смирението си пред Аллаха и неговия пророк. Единствено Есвандиари плачеше през унизителните си молитви.

После Киа отново влезе в офиса. Сред тишината той седна зад бюрото и си позволи една тайна въздишка и множество тайни поздравления. „Как се осмелява този кучи син, Есвандиари, да отправя обвинения срещу мен! Срещу мен, министър Киа! Аллах да го изгори дано — него и всички врагове на държавата. — Навън се чуха гърмежи. Той спокойно извади цигара и я запали. — Колкото по-скоро напусна този куп оборски тор, толкова по-добре!“ — помисли си той. Внезапен вихър разлюля кулата. По прозорците запръска ситен дъжд.

Ленгех: 6,50 вечерта.

Залезът беше зловещ, оловните, траурни по края облаци закриваха почти цялото небе.

— До сутринта съвсем ще се сгъстят, Скраг — каза американският пилот Ед Воси; тъмните му къдрави коси се развяваха от вятъра, който духаше откъм Ормузкия проток към Абадан. — Проклет вятър.

— Ние ще се оправим, приятел. Но Руди, Дюк и другите? Ако се задържи така или пък се влоши още повече, ще са като срещу поток без гребло.

— Дяволите да го вземат този вятър! Защо избра тъкмо днес да смени посоката? Сякаш боговете ни се присмиват.

Двамата стояха под флагщока на носа, обърнат към Залива; вълните се надигаха оловносиви, а далеч в пролива гребените им се белееха. Зад тях бяха базата и летището, все още влажни от преминалата тази сутрин внезапна дъждовна буря. По-надолу и надясно се намираха плажът и платформата, от която отплаваха. От деня, в който се появи акулата, никой не бе дръзнал да отиде там, а стояха в плитчините, в случай че някоя друга ги причаква наоколо.

— Ще бъда дяволски доволен, когато всичко свърши — изпуфтя Воси.

Скрагър кимна разсеяно. Мислите му продължаваха да са заети с изгледите за времето, мъчеше се да отгатне какво ще стане през следващите дванадесет часа — нещо, което винаги беше трудно през този сезон, когато обикновено ведрият залив избухваше във внезапна и чудовищна ярост. Триста шестдесет и три дни в годината преобладаващият вятър беше от североизток. Сега не беше. Базата беше утихнала. Бяха останали само Воси, Вили Ньорхтрайтер и двама механици. Всички други пилоти и механици заедно с британския им офисмениджър бяха тръгнали преди два дни, във вторник, когато той беше на път, завръщайки се от Бандар-е Делам с Касиги.

Вили ги беше измъкнал всичките от Ал Шаргаз по море.

— Слава Богу, нямахме никакви неприятности — му каза той с възторг, когато се приземи. — Твоят план свърши работа. Изпращането им с кораб беше умно — много по-добре, отколкото с хеликоптер, а и по-евтино. Комитетът само сви рамене и си присвои един от фургоните.

— Сега в базата ли спят?

— Някои от тях — трима или четирима. Погрижих се да ги нахраним добре с ориз и хорищ. Не са лоша група. Масуд се опитва да поддържа добри отношения с тях — Масуд беше техният мениджър от „Иран Ойл“.

— Защо остана, Вили? Знам какво изпитваш към това бягство, казах ти да останеш на кораба, няма нужда от теб.

— Разбира се, че има, Скраг! За Бога, ще имаш нужда от истински пилот до себе си — може да се загубиш.

„Добрият стар Вили — помисли си Скрагър. — Радвам се, че остана. И заедно с това съжалявам.“