Джеймс Клавел - Вихрушка

— Какви са те?

Той живо му обясни. Бяха някакви дребни части и лопата за опашната перка.

— Колко летателни часа има опашното витло?

Даяти провери бордния дневник, пръстите му трепереха.

— Хиляда и седемстотин и три.

— Бог е с нас — рече мъжът и се обърна към моллата. — Можем спокойно да използуваме старата перка поне още петдесет часа.

— Но ресурсът на витлото… Летателното свидетелство е невалидно — отвърна Даяти, без да се замисли. — Пилотът няма да лети, защото правилата за полети изискват…

— Сатанински правила.

— Прав си — прекъсна го онзи, който знаеше руски. — Някои от тях наистина са такива. Но правилата за безопасност са важни за хората, а още по-важно е, че Аллах е създал правила в Корана за камилите и конете и как да се грижим за тях, и те важат и за самолетите, които също са дар Божи и също ни помагат да служим на Бога. Ето защо ние трябва да се грижим за тях съвестно. Нали си съгласен, Махмуд?

— Разбира се — отвърна моллата нетърпеливо и очите му се впиха в Даяти, който пак се разтрепери. — Ще се върна след два дни, на зазоряване. Нека хеликоптерът и пилотът да са готови да вършат Божии дела за народа. Ще посетя всички лагери в планините. Има ли други жени тук?

— Само… само жените на двама работници и… моята жена.

— Те носят ли чадори и фереджета?

— Разбира се — излъга моментално Даяти. Да носиш фередже беше незаконно, Реза шах бе отменил фереджетата през 1936 година, като направи чадора въпрос на избор, а Мохамад шах даде право на глас на жените през 1964.

— Добре, напомни им, че Бог и народът виждат дори в безчестното владение на чужденеца. — Махмуд се обърна на пети и закрачи тежко, другите го последваха.

Когато остана сам, Даяти избърса потта от челото си, благодарен, че е правоверен и че сега жена му ще носи чадор, ще е покорна и като майка му ще, се държи благопристойно, а не да носи джинси като нейно височество. Как я нарече моллата очи в очи? Аллах да го пази, ако Абдула хан чуе… Въпреки че, разбира се, моллата е прав и, разбира се, Хомейни е прав, Аллах да бди над него.

Бунгалото на Ерики: 11,23 вечерта.

Когато на вратата се почука, двамата седяха един срещу друг на масата в голямата стая на бунгалото. Ерики нареди на Азадех да отиде в спалнята, но да остави вратата отворена, за да може да чува. Беше й дал пушката, с която ходеше на лов. „Използувай я без страх. Ако той влезе в спалнята, значи аз вече съм мъртъв“ — така й беше казал. Ножът му пуко беше в канията под колана, точно на кръста. Ножът пуко си беше нож като нож, оръжие на всички финландци. Смяташе се за нещастие — а и беше опасно, да не го носи човек. Във Финландия беше забранено да го носиш открито, можеше да се сметне за предизвикателство, но никой не излизаше без него в планината. Ерики Йоконен прецени ръста на мъжа.

— И така, капитане, извинете ме за нахлуването. — Мъжът беше тъмнокос, малко под метър и осемдесет, над тридесетгодишен, с лице, загрубяло от ветровете, тъмни очи и славяно-монголска кръв, наследена кой знае откъде. — Казвам се Фьодор Ракоци.

— Ракоци е име на унгарски революционер — отвърна Ерики рязко. — А от акцента личи, че сте грузинец. Ракоци не е грузинска фамилия. Какво е истинското ви име — и званието ви в КГБ?

Мъжът се засмя.

— Вярно е, че акцентът ми е грузински и съм руснак от Грузия, от Тбилиси. Дядо ми е дошъл от Унгария, но не е родственик на революционера, който някога е станал принц на Трансилвания. Нито пък е бил мюсюлманин, както баща ми и аз. Ето виждате ли, и двамата знаем по малко от историята, да благодарим на Бога — каза той със задоволство. — Аз съм инженер на ирано-съветския тръбопровод за природен газ, на база точно над границата, в Астара, на Каспийско море, и съм поддръжник на Иран и Хомейни, Господ да го благослови, и противник на шаха и американците.

Беше доволен, че му бяха дали сведения за Ерики Йоконен. Част от легендата му беше вярна. Той наистина беше от Грузия, от Тбилиси, но не бе мюсюлманин, нито пък името му бе Ракоци. Истинското му име беше Игор Мжитрик, капитан от КГБ, специалист, прикрепен към 116-а военновъздушна дивизия, разположена непосредствено по границата северно от Табриз. Беше един от стотиците законспирирани агенти, внедрени в северен Иран от месеци и действуващи сега почти свободно. Беше тридесет и четири годишен, офицер от КГБ също като баща си и беше служил шест месеца в Азербайджан. Английският му бе добър, говореше фарси и турски гладко и въпреки че не можеше да лети, знаеше много за хеликоптерите, които непосредствено поддържаха неговата дивизия.