Джеймс Клавел - Вихрушка

— Вие разберете, че е по-разумно да ни послушате, капитан Йоконен. А също и горгоните. Всички горгони — каза назидателно Ракоци и Ерики почувствува как кръвта му се качва в главата. — „Иран Тимбър“ е вече в стачка и е на наша страна. Те ще ви дадат съответните заповеди.

— Добре, в такъв случай ще чакам да видя какви ще бъдат те. — Ерики се изправи с целия си ръст. — Лека нощ.

Руснакът също стана и се втренчи в него ядосано.

— Вие и съпругата ви сте достатъчно интелигентни, за да разбирате, че без американците и развращаващото им ЦРУ Бахтияр е загубен. Това смахнато копеле Картър е заповядал на американски кораби и хеликоптери да навлязат в Турция, а на американската военна флота — в Залива… Отряд с особено назначение с ядрен самолетоносач и кораби за поддръжка, подводници и самолети с ядрено въоръжение — военна флота и…

— Не вярвам!

— Може и да не вярвате, разбира се, но те се опитват да започнат война, на което ние естествено трябва да реагираме. На военната игра трябва да отговорим със същото, защото те, разбира се, ще използуват Иран срещу нас. Всичко това е лудост — ние не искаме ядрена война… — Ракоци наистина не я искаше, с цялото си сърце. Само преди няколко часа неговите началници го бяха предупредили със зашифрован код по радиото, че всички съветски войски на границата са в бойна готовност — една степен преди бойната тревога — поради придвижването на самолетоносача и всички ядрени ракети са в същата степен на бойна готовност. Най-лошото беше, че се съобщаваше за големи придвижвания на китайски войски по дългата осем хиляди километра граница с Китай.

— Този мръсник Картър с проклетия му Пакт за приятелство с Китай ще ни хвърли във въздуха при първа възможност.

— Ако е рекъл Господ — обади се Ерики.

— Иншаллах, да, но защо да се превръщаме в подплашени кучета на американците или пък на също толкова противните британски съюзници? Народът ще победи, ние ще победим. Помогнете ни, няма да съжалявате, капитане. Нуждаем се единствено от вашите умения за няколко дни…

Той внезапно спря. Приближаваха се тичащи стъпки. Ножът на Ерики моментално се озова в ръката му и той пъргаво като котка скочи между входната врата и спалнята. Вратата се отвори с трясък.

— САВАК — прошепна някакъв едва виждащ се мъж и си плю на петите.

Ракоци се спусна към изхода, грабна оръжието си.

— Настояваме за помощта ви, капитане. Не забравяйте! — И изчезна в нощта.

Азадех влезе в дневната. Стискаше пушката, лицето й беше бяло като платно.

— Какво ти каза той за самолетоносача? Не можах да го разбера.

Ерики й разказа и тя ахна.

— Това означава война, Ерики!

— Да, ако стане. — Той се облече. — Стой тук. — Излезе и затвори вратата. Виждаше светлините на приближаващи се коли — летяха по черния път, който съединяваше базата с шосето между Табриз и Техеран. Щом очите му свикнаха със светлината, той можа да различи две коли и един военен камион. След секунда водещата кола спря, другата също и от тях наскачаха войници и полиция.

— А, капитан Йоконен, добър вечер — поздрави слезлият от първата кола офицер. — Чухме, че някакви революционери били тук, комунисти от Туде може би. Получихме съобщение, че е имало стрелба. — Говореше на перфектен английски. — Добре ли е Нейно Височество? Някакви проблеми?

— Не, засега не, благодаря ви, полковник Мазарди. — Ерики го познаваше доста добре. Офицерът беше братовчед на Азадех и шеф на полицията в района. „Но САВАК? Това вече е друго — помисли си той неспокойно! — Дори да е от САВАК, не искам и да знам.“ — Заповядай, влез.

Азадех беше доволна да види братовчед си, благодари му, че е дошъл, и двамата му разказаха какво се бе случило.

— Значи руснакът се казва Ракоци, Фьодор Ракоци? — попита братовчедът Мазарди.

— Да, но това очевидно беше лъжа — отвърна Ерики. — Сигурно е от КГБ.

— И въобще не спомена защо искат да посетят лагерите?

— Не.

Полковникът се замисли за момент, после въздъхна.

— Значи моллата Махмуд иска да лети, а? Глупаво от страна на божи човек. Да лети! Много е опасно, особено ако е ислямски марксист — какво светотатство! Летящи хеликоптери, може лесно да паднеш, така са ми казвали. Може би ще трябва да го уредим. Не се тревожете, скоро ще набутаме тази разбунила се сган обратно във въшливите им дупки. Скоро Бахтияр ще ни нареди да озаптим тези кучета. И подстрекателя Хомейни. Трябва бързо да обуздаем този предател. Французите трябваше да му надянат намордник веднага щом влезе във Франция. Нерешителни глупаци! Глупаци! Но те винаги са били нерешителни, бъркат се, където не им е работата и са против нас. Французите винаги са завиждали на Иран. — Той стана. — Съобщете ни, когато хеликоптерът ви бъде годен за летене. Каквото и да стане, ще дойдем пак след два дни, точно преди зазоряване. Да се надяваме, че моллата и неговите приятели, особено руснакът, ще се върнат.