Джеймс Клавел - Вихрушка

— Колкото до званието ми — допълни той благо, — то е „приятел“. Ние, руснаците, сме добри приятели на финландците, нали?

— Да, да, истина е. Руснаците — да, комунистите — не. Съветите не са приятели. Царска Русия ни беше приятел в миналото, да, когато бяхме херцогство на Русия. Атеистична Съветска Русия беше приятелски настроена след 1917, когато станахме независими. Сега Съветска Русия също е приятел. Да, сега. Но не и през тридесет и девета. Не и по времето на Зимната война. Не, не и тогава.

— Нито пък вие бяхте през четиридесет и първа — отбеляза Ракоци остро. — През четиридесет и първа вие тръгнахте на война срещу нас със смърдящите нацисти, съюзихте се с тях срещу нас.

— Наистина, но само за да си вземем обратно нашата земя, Карелия, провинцията, която ни откраднахте. Ние не стигнахме до Ленинград, а можехме да го направим. — Ерики чувствуваше допира на ножа до тялото си и беше доволен. — Въоръжен ли сте?

— Не. Нали казахте да не идвам въоръжен. Пушката ми е пред вратата. Нямам нож пуко, нито пък се нуждая от него. В името на Аллаха, аз съм приятел.

— Добре. Човек има нужда от приятели. — Ерики наблюдаваше мъжа, ненавиждайки това, което той символизираше: Съветска Русия, без да бъде провокирана, беше нахлула във Финландия през 1939 година, веднага след като Сталин подписа съветско-германския пакт за ненападение. Малката финландска армия се бе отбранявала самичка. Бяха отбивали съветските пълчища в продължение на сто дни, през Зимната война, а след това бяха прегазени. Бащата на Ерики бе убит, защитавайки Карелия, югоизточната провинция, където Йоконен бяха живели векове. Съветският съюз веднага анексира провинцията. Финландците бързо я напуснаха. Всички. Нито един от тях не би стоял под съветски флаг и така земята опустя. Ерики беше само на десет месеца. Хиляди измряха в това масово преселение. Майка му също умря. Това беше най-лошата зима в паметта на живите.

„А през четиридесет и пета — си помисли Ерики, едва сдържайки яростта си, — през четиридесет и пета Америка и Англия ни предадоха и оставиха нашите земи в ръцете на агресора, но ние нищо не сме забравили. Нито пък естонците, латвийците, литовците, източногерманците, чехите, унгарците, българите, словаците, румънците — списъкът е безкраен. Ще дойде денят на равносметка със Съветите, о, да, все някога ще дойде денят на разплата със Съветите — и най-вече за руснаците, които най-много страдаха от техния камшик.“

— За грузинец знаеш прекалено много за Финландия — каза той спокойно.

— Финландия е много важна за Русия. Разведряването между нас върви, безопасно е и е поука за света, защото доказва, че антисъветската американска империалистическа пропаганда е мит.

Ерики се усмихна.

— Сега май не е време за политика, а? Късно е. Какво искате от мен?

— Приятелство.

— А, лесно се иска приятелство, но както сигурно ви е известно, да го получиш от финландец не е толкова лесно. — Ерики се протегна за почти празната бутилка водка на бюфета, взе и две чаши. — Шиит ли сте?

— Да, но не добър, да ми прости Аллах. Понякога пия водка, ако питате за това.

Ерики наля.

— Наздраве. — Те отпиха. — А сега, моля, да се върнем на въпроса.

— Скоро Бахтияр и неговите американски лакеи ще бъдат изхвърлени от Иран. Скоро в Азербайджан ще настане хаос, но вие няма от какво да се страхувате. Ползувате се с добро име тук, съпругата ви и нейното семейство също и ние бихме искали вашето… вашето съдействие за омиротворяването на тези планини.

— Аз съм обикновен пилот на хеликоптер, работя в британска компания, която е в договорни отношения с „Иран Тимбър“, и политиката не ме интересува. Ние, финландците, сме аполитични, не си ли спомняте?

— Ние сме приятели, да. Имаме едни и същи интереси да се запази мирът в света.

Огромният десен юмрук на Ерики се стовари върху масата, внезапно избухналата му ярост накара руснака да се дръпне уплашено. Бутилката полетя и падна на земята.

— Вече два пъти ви помолих любезно да кажете какво искате — изрече Ерики със същия спокоен глас. — Имате десет секунди на разположение.

— Много добре — процеди през зъби гостът. — Искаме вашите услуги за превозването на групи в лагерите през следващите няколко дни. Ние…

— Какви групи?

— Молли от Табриз и техни последователи. Искаме…

— Получавам заповеди само от собствената си компания, а не от молли или революционери или от хора, които идват с пушки през нощта. Разбрахте ли?