Джеймс Клавел - Вихрушка

— Дръж си езика, жено — изръмжа моллата гневно и се обърна към Даяти: — Кой си ти?

Даяти видя, че непознатият е молла, и поведението му веднага се промени.

— Аз съм представител на „Иран Тимбър“ тук, ваше преподобие. Какво има, мога ли да направя нещо за вас?

— Трябва ни хеликоптерът. На зазоряване го искам за полети до лагерите.

— Съжалявам, ваше преподобие, машината е разглобена за ремонт. Правило на чужденците е да…

Азадех го прекъсна гневно.

— Молла, с какво право смееш да идваш тук посред нощ и да…

— Имам Хомейни е издал заповед…

— Имам? — повтори тя шокирана. — С какво право наричаш аятолах Хомейни така?

— Той е имам. Издал е заповеди и…

— Къде в Корана или Шарията се казва, че един аятолах може да бъде имам и да заповядва на правоверните? Къде е казано, че…

— Ти не си ли шиитка? — попита моллата вбесен. Съзнаваше, че хората му го слушат.

— Да, шиитка съм, но не съм необразована глупачка, молла! — Последната дума прозвуча като ругатня. — Отговаряй!

— Моля ви, Ваше Височество — повтаряше Даяти. — Моля, оставете това на мен, моля, умолявам ви!

Но тя се разкрещя яростно, моллата и другите се присъединиха, настроението ставаше застрашително. Ерики вдигна брадвата и изрева вбесен, защото не можеше да разбере какво говорят. Внезапно настъпи тишина, после един от мъжете вдигна автомата си.

— Какво иска това копеле, Азадех? — попита Ерики. Тя му обясни.

— Даяти, кажи му, че не може да получи моя 212 и да изчезват от земята ни веднага или ще повикам полиция.

— Моля ви, капитане, моля ви, позволете ми аз да се разбера с тях. — Даяти се изпоти от притеснение, да не би Азадех да се намеси в разговора. — Моля ви, Ваше Височество, моля ви, приберете се! — После се обърна към двамата инженери. — Всичко е наред, можете да си лягате. Аз ще се оправя.

Чак тогава Ерики забеляза, че Азадех е още боса, и я грабна на ръце.

— Даяти, кажи на този вшивый майкоебец и на другите, че ако дойдат пак тук през нощта, ще им счупя вратовете и че ако той или някой друг докосне и един косъм от главата на жена ми, ще го преследвам и в ада, ако трябва.

И си тръгна — огромен в гнева си, а двамата инженери го последваха.

Глас на руски го спря.

— Капитан Йоконен, мога ли да ви кажа няколко думи след малко?

Ерики се обърна. Азадех, която още лежеше на ръцете му, се стегна. Мъжът стоеше най-отзад, едвам се виждаше — очевидно не се различаваше много от останалите, тъй като и той бе облечен в окъсани дрехи.

— Да — отвърна Ерики на руски, — но не носете пушка в къщата ни, нито пък нож. — И се отдалечи гордо.

Моллата се приближи към Даяти, очите му бяха студени като камък.

— Какво каза тоя проклет чужденец, а?

— Беше груб, всички чужденци са груби, нейно височество — жената, и тя също.

Моллата се изплю в снега.

— Пророкът е установил закони и наказание за такова поведение; народът има закони срещу наследствени богатства и заграбване на земи, земята принадлежи на народа. Скоро справедливи закони и наказания ще ръководят всички ни завинаги и в Иран ще цари мир. — Той се обърна към другите: — Голи в снега! Да се показва гола навън, да нарушава всички закони на благоприличието! Блудница! Какво друго са горгоните, освен лакеи на шаха изменник и неговото куче Бахтияр, а? — Той отново погледна към Даяти. — Какви са тези лъжи за хеликоптера?

Опитвайки се да прикрие страха си, Даяти веднага отговори, че след хиляда и петстотин часа полет във въздуха според чуждестранните разпоредби, наложени и потвърдени със заповед на шаха и правителството, се прави задължителен ремонт.

— На незаконното правителство — прекъсна го моллата.

Разбира се, разбира се, че е незаконно — съгласи се Даяти веднага, поведе ги нервно към хангара и запали лампите — базата имаше малък генератор и беше с независимо захранване. Двигателите на 212 лежаха на земята, подредени част до част, в стройни редове.

— Нищо не зависи от мен, ваше преподобие, чужденците си правят каквото си искат… — После добави бързо: — Всички знаем, че „Иран Тимбър“ принадлежи на народа, и въпреки това шахът прибира всички пари. Аз нямам никаква, власт над тези сатанински чужденци, нито пък върху правилата им. Нищо не мога да направя.

— Кога ще може да лети? — попита рускоговорещият мъж на отличен турски.

— Инженерите обещаха след два дни — отвърна Даяти и се помоли наум. Беше много уплашен, въпреки че усилено се опитваше да не го показва. Сега му беше ясно, че тези мъже са муджахидини, левичари, споделящи финансираната от Съветите теория, че ислямът и Маркс са съвместими. — Всичко е в ръцете на Аллаха. Два дни. Чуждите инженери чакат някакви резервни части, които закъсняват.