Джеймс Клавел - Вихрушка

Той отново включи високоговорителя и обясни какво ще направят. Гласът му стана още по-суров, думите му отекваха, разцепвайки нощта.

— Той и аз ще разговаряме. Ще разговаряме мирно, а после моллата ще се върне в джамията и вие всички ще се върнете вкъщи, за да се молите. Вратите ще останат отворени. Те ще бъдат охранявани от моите войници и от моите танкове и — кълна се в Бога и Пророка, да бъде благословено името му — ако някой пристъпи през прага на тези врати или прескочи оградата неканен, моите войници ще го убият. Ако двадесет или повече от вас нападнат базата, ще поведа танковете си към селата ви и ще ги изгоря заедно с вас самите! Да живее шахът!

Той се обърна на пети и измарширува назад, моллата и тримата селяни бавно го последваха. Никой друг не се помръдна.

А на верандата на офицерския стол капитан Конроу Старк, ръководителят на контингента на С-Г, въздъхна и прошепна с огромно възхищение:

— Боже Господи! — Всъщност не се възхищаваше конкретно на никого.

5,21 сутринта.

Старк стоеше до прозореца на офицерския стол и наблюдаваше сградата на главното командване на Пешади отсреща. Моллата още не беше излязъл. В официалната зала на офицерския стол беше много студено. Фреди Еър потъна по-дълбоко в креслото си, загърна пилотското си яке по-плътно и погледна високия тексасец, който се люлееше на пети.

— За какво мислиш? — попита той уморено, потискайки прозявката си.

— Мисля за това, че след около час ще се зазори, стари приятелю — отвърна Старк разсеяни.

Той също беше облечен в такова яке и носеше топли пилотски ботуши. Двамата пилоти бяха до ъгловия прозорец на втория етаж, от който се виждаше по-голямата част от базата. В стаята имаше още дузина старши ирански офицери — беше им наредено да бъдат на разположение. Повечето спяха във фотьойлите, сгушени в якетата или в шинелите си — отоплението по цялата база беше спряно от седмици, за да се икономиса гориво. Няколко уморени дневални, също с шинели, чистеха последните остатъци от празненството, което нападението на тълпата беше прекъснало.

— Чувствувам се като изстискан. А ти?

— Още не, но не знам как става тоя номер да имам дежурства само в такива дни и по празниците, Фреди.

— Това е привилегия на Безстрашния водач, приятелю — отвърна Еър. Той беше заместник-командир на контингента на С-Г, бивш военен летец, мъж с приятна външност. Беше на двадесет и осем години, с пъстри сини очи и говореше като оксфордски възпитаник. — Дава добър пример на войниците.

Старк погледна към отворения портал. Нямаше никаква промяна. Охраната си стоеше там. Отвън все още чакаха петстотин души от селата, сгушили се накуп, за да се топлят. Той отново насочи погледа си към сградата на щаба. И там никаква промяна. Лампите на горния етаж, където беше канцеларията на Пешади, светеха.

— Бих дал месечната си заплата да покибича там, Фреди.

— Какво? Какво искаш да кажеш?

— Да чуя разговора между Пешади и моллата.

— О! — Еър също погледна към щаба. — Знаеш ли, мислех си, че е дошъл краят, когато тези мръсни копелдаци започнаха да се катерят по оградата. Проклятие! Бях вече готов да яхна бракмата, да натисна лоста и да кажа сбогом на Кубилай хан и монголските му орди! — Фреди се изсмя тихо, представяйки си как щеше да хукне към своя 212. — Разбира се — добави той сухо, — щях да те изчакам, Дюк. Той използува прякора на Старк, който беше тексасец като Джон Уейн, със същото телосложение и също толкова красив.

Старк се засмя.

— Благодаря ти, приятелю. Да ти призная, ако ни бяха нападнали, сигурно щях да те изпреваря.

Сините му очи се присвиха от усмивката, акцентът му беше едва доловим. Той се обърна към прозореца, скривайки загрижеността си. Това беше третият сблъсък на базата с тълпите, винаги водени от молла, всеки следващ по-опасен от предишния. И ето, дойде първата преднамерена смърт. Сега какво? Тази смърт ще поведе след себе си и друга, и още много други. Ако не беше полковник Пешади, кой знае колко щяха да тръгнат към портала и щяха да бъдат застреляни, и сега навсякъде щяха да лежат трупове. „О, Пешади спечели — този път. Но скоро няма да може, не и ако не спре моллата. Но за да спре Хусаин, той трябва да го убие — не може да го прибере в затвора, тълпите ще се разбеснеят. Ако го убие, пак ще се разбеснеят; ако го изпрати в изгнание, пак ще се разбеснеят, така че той участвува в игра, в която винаги е губещ. Какво да правя? Не знам.“

Старк огледа стаята. Иранските офицери не изглеждаха разтревожени. Той познаваше повечето по физиономия и нито един отблизо. Въпреки че С-Г споделяше базата с тях, откакто беше построена преди осем години, хората му нямаха нищо общо с военния или въздушния персонал. Откакто беше станал главен пилот миналата година, той се беше опитал да разшири връзките на С-Г с останалата част от базата, но без успех. Иранците предпочитаха собствената си компания.