Джеймс Клавел - Вихрушка

— Смяташ ли, че ще оживее до събота? Помислих си, че ще колабира.

— Той от години си е такъв вонлив дебелак.

Армстронг усети злобата в тона му. Хашеми Фазир винаги беше нервен, на ръба да избухне, фанатичният му патриотизъм постоянно се преплиташе с презрението му към повечето иранци.

— Ти великолепно се справи с хана — повтори Армстронг и пак погледна през прозореца. Ролс-ройсът, другата кола и хората около тях бяха доста далече и наполовина скрити от снежните преспи, но той видя, че много от тях са въоръжени и неколцина сочат към самолета. „Хайде, за Бога, нека да излетим вече“ — мислеше си той.

— Господин полковник — чу се гласът на Хог по вътрешната разговорна уредба. — Бихте ли дошли при мен?

Хашеми откопча колана си и влезе в кабината.

— Вижте ей там, сър — Хог посочи надясно, встрани от края на пистата, към групичка борове пред гората. — Разчитате, ли сигнала?

Светлинката започна отново да мига.

— Това е SOS.

— Робърт — викна Хашеми. — Гледай напред и вдясно.

И четиримата се напрегнаха. Светлинката отново замига — SOS.

— Няма грешка, сър — каза Хог. — Бих могъл да им, отговоря със светлинен сигнал.

Той посочи мощния прожектор, с който подаваха зелена или червена светлина, в случай че радиостанцията им излезе от строя.

Хашеми викна към салона:

— Робърт, какво смяташ, че е това?

— Явно някой подава SOS!

125 се носеше по пистата към сигнала. Видяха как от дърветата излязоха три фигурки — двама мъже и една жена в чадор. Забелязаха и карабините им.

— Това е клопка — веднага реши Хашеми. — Не се приближавайте повече, завийте!

— Не мога — отвърна Хог. — Нямам достатъчно писта.

Даде още малко газ. Самолетът набираше скорост, движейки се успоредно на следите от приземяването. Видяха, че фигурите размахват карабините си.

Армстронг се провикна:

— По дяволите, хайде да изчезваме оттук По-бързо!

— При първа възможност, сър. Господин полковник, бихте ли си седнали на мястото, защото може да започне много да друса — изрече Хог с безизразен тон, след това изключи и двамата от съзнанието си. — Гордън, наблюдавай внимателно и тези, и терминала.

— Разбира се. Бъди спокоен. Капитанът за момент се обърна да види колко е разстоянието до задния край на пистата, прецени, че им трябва още разбег, но отпусна газта и докосна леко спирачките. Машината започна да занася настрана, затова той ги пусна, като се стараеше да я поддържа право напред, макар вятърът да блъскаше отстрани. Фигурите при дърветата станаха по-големи.

— Приличат на номади. Имат две автоматични карабини.

Гордън Джоунс се взря в терминала.

— Ролс-ройсът го няма, но една кола се носи през рампата към нас.

Хог отне още газ. Скоростта все още беше твърде голяма, за да направи завой.

— Боже мой, стори ми се… мисля, че единият от номадите стреля — викна Джоунс.

— Завивам — обади се Хог по вътрешния микрофон, натисна спирачките, усети занасянето на машината, задържа я и започна, да изпълнява завой надясно през пистата. Инерцията усили занасянето под острия вятър.

В салона Армстронг и Хашеми се бяха вкопчили в седалките си и се взираха напрегнато през илюминаторите. Видяха как една от фигурите се затича към тях, размахвайки карабината си.

— Чувствувам се като мюре на лов за патици — измърмори Армстронг.

Усети, че самолетът навлиза в завоя, но не излиза от него, и изруга.

В пилотската кабина Хог беззвучно си подсвиркваше. Самолетът премина с друсане през коловозите от приземяването им, като продължаваше да занася, другата страна на пистата беше оградена с купчини твърд сняг. Още не смееше да даде газ, чакаше с пресъхнало гърло и мислено подканяше машината по-бързо да се извърти и да я подхване вятърът. Но тя не го правеше, а продължаваше да се пързаля, колелата й не вършеха никаква работа, да натисне спирачките беше опасно — под снега имаше лед; двигателите ревяха.

Снежните купчини неотвратимо приближаваха и приближаваха. Вече виждаше острите ръбове на ледените парчета, които щяха да разкъсат нежния корем на самолета. Нищо не можеше да се направи, освен да се чака. И тогава един порив на вятъра подхвана опашката на машината и я тласна настрана. Сега вече, макар че още се плъзгаше, тя застана срещу вятъра. Той много внимателно подаде тяга и на двата двигателя, усети, че пързалянето намаля, й веднага започна да подава постепенно газ, докато набра скорост, даде още газ, машината се понесе по-бързо. Джон Хог хвана лоста за управление, увери се, че машината го слуша, и даде пълна тяга. 125 се понесе напред, колелата се откъснаха от пистата, той натисна бутона за прибиране на колесника и те се издигнаха в небето.