Джеймс Клавел - Вихрушка

— Това ми хареса, Робърт — беше му отговорил той. — В него има стил.

Видя, че предната дясна врата на колата се отвори. Слезе Ахмед с автомат в ръка, отвори задната врата и направи път на Абдула.

— Печелиш първия рунд, Хашеми — поздрави го Армстронг и мина напред, както се бяха споразумели. — Хайде, капитане. Разговорът ще бъде кратък.

Пилотите с неохота се измъкнаха от седалките, облякоха якетата си, излязоха на студа и се спуснаха по стълбата. Поздравиха вежливо хана. Той ги покани с жест да седнат на задната седалка в колата и се заизкачва по стъпалата. Ахмед го последва.

— Салаам, твое височество, Аллах здраве да ти дава — приветства го топло Хашеми на входа, — жест, който Абдула веднага оцени.

— И на тебе, господин полковник.

Здрависаха се, Абдула влезе в салона, изгледа Армстронг и седна на стола, който беше най-близо до изхода.

— Салаам, ваше височество — поздрави го и Армстронг. — Аллах здраве да ви дава.

— Това е един мой колега — представи го Хашеми, като седна срещу хана. — Англичанин е, казва се Робърт Армстронг.

— А, да, негово превъзходителство, който говори фарси по-добре от моя Ахмед и е знаменит с паметта си и… жестокостта си.

Зад гърба му телохранителят пусна тежката завеса върху външната врата и застана с гръб към пилотската кабина, нащрек, с готов за стрелба, но вежливо насочен настрана автомат.

— Е?

Армстронг се усмихна.

— Тази любезна квалификация беше на полковника, ваше височество.

— Не съм съгласен. Че дори ние тук в Табриз сме чували за специалиста от Специалния отдел, който дванадесет години служи на шаха, най-важния копой от всички шахски копои — каза присмехулно Абдула на фарси.

Усмивката изчезна от лицето на Армстронг. И той, и Хашеми се подразниха от грубостта и лошите обноски на хана.

— Чел съм досието ви — изрече Абдула и впери черните си очички в Хашеми, убеден, че планът му ще заработи както трябва: Ахмед ще ги застреля по негов сигнал, ще блокира самолета, ще върне на борда двамата пилоти, като ги застави бързо да излетят, при което машината ще се разбие. Той няма да има нищо общо с това, било е по волята на Аллах, а той самият ще бъде изпълнен със скръб след чудесния разговор, който са провели и на който той е обещал „пълна подкрепа на централното правителство“.

— И така, господин полковник, ето че пак се срещаме. С какво мога да ви бъда полезен? Знам, че за съжаление можете да ни отделите съвсем малко време.

— Може би аз бих могъл да направя нещо за вас, ваше височество? Може би…

— На въпроса, господин полковник — рязко го прекъсна на английски ханът, напълно уверен в себе си. — Познаваме се, така че можем да си спестим любезностите и да говорим по същество. Аз съм зает човек. Ако бяхте имали любезността да дойдете в колата ми без придружители, щях да се чувствам по-удобно и можехме да си говорим насаме надълго и нашироко. Казвайте какво искате?

— Да си поговорим за твоя шеф генерал-полковник Пьотър Олег. Мжитрик — също така рязко отвърна Хашеми, но изведнъж се ужаси, че Абдула може да е таен поддръжник на Пахмуди. — И за дългата ти връзка с КГБ чрез Мжитрик, чието кодово име е Али Хой.

— Шеф? Какъв шеф? Кой е този човек? — чу се ханът да казва, но в главата му се развихри буря. „Не е възможно да знаете, абсолютно невъзможно е!“ И през шума на разбушувалото му се сърце видя как устата на полковника се отваря и от нея излизат още неща, от които всичко се сгромолясваше — и най-лошото беше, че планът му отиваше по дяволите. Щом полковникът така открито разправя тайните пред този чужденец и Ахмед, те сигурно се записват някъде на сигурно място, за да бъдат прослушани от Революционния комитет и враговете му в случай на „злополука“.

— Твоят шеф — притисна го Хашеми, като видя промяната в изражението му, — Пьотър Олег, чиято дача е на езерото Цвенгид в Скритата долина, източно от Тбилиси, кодовото му име е Али Хой, а твоето е Ива…

— Чакай — започна пресипнало Абдула. Лицето му беше мораво. Дори Ахмед не знаеше това и не биваше да го научи. — Аз… дай ми вода.

Армстронг се надигна, но замръзна, защото автоматът на Ахмед го взе на прицел.

— Моля да седнете, ваше превъзходителство. Аз ще му дам. И двамата закопчайте коланите на седалките.

— Не е нуж…

— Веднага — озъби се Ахмед и помръдна автомата, ужасен от промяната в лицето и тактиката на хана, готов той самият да приведе в изпълнение плана за операцията. — Затегнете ги!

Те се подчиниха. Ахмед пристъпи до чешмата, наля вода в пластмасова чаша и я подаде на хана. Хашеми и Армстронг гледаха с напрежение. И двамата не бяха очаквали такава внезапна капитулация от страна на хана. Той направо се смали пред очите им, пребледня, дишането му стана неравномерно.