Джеймс Клавел - Вихрушка

— Това куче генерал Дженан го е изтървал и оня е избягал.

След това полковникът отиде до летището и заедно с Робърт Армстронг се качиха на реактивния 125. Щом излетяха, и двамата се разсмяха. За първи път в Иран беше използвана бомба в кола с дистанционен детонатор.

— Ей Богу, Робърт — ликуваше той. — Абсолютно ефикасна е. Чакаш на четиристотин метра, докато се увериш, че това е човекът, натискаш ключа на предавателя, голям колкото кутия цигари и… бум! Още един враг по-малко, а заедно с него и баща му! — Той бършеше очите си, беше се просълзил от смях. — Точно това направи впечатление на Пахмуди. Да, ако не беше Група 4, аз и семейството ми щяхме да бъдем жертвите.

Група 4 беше създадена по идея на Армстронг, той я беше предложил и разработил: малки групички от внимателно подбрани мъже и жени с изключителна подготовка по най-съвременната тактика за борба с тероризма, високо платени и грижливо укривани. Никой от тях не беше от ирански произход, не се познаваха помежду си, знаеше ги само Хашеми, на когото те бяха предани. Анонимността им означаваше, не биха могли да бъдат използувани един срещу друг, ако се наложи, а ако трябва, много лесно да бъдат подменяни. В Средния и Близкия изток съществува много нищета, предадени каузи, омраза, религии и бездомни, което осигурява тълпи от мъже и жени, горящи от желание да се захванат с такава работа.

С течение на годините екипът на неговата Група 4 се разви и замогна, акциите му бяха абсолютно секретни, за повечето от тях не знаеше дори самият Армстронг. Полковникът го погледна и се усмихна.

— Без тях отдавна да съм мъртвец.

— Вероятно и аз. Страшно се изплаших, когато този педераст Дженан каза: „Давам ви двадесет и четири часа заради миналите ви заслуги.“ Никога нямаше да ме пусне да изляза от страната.

— Вярно е.

На километър под тях земята беше покрита с дебел сняг, самолетът вече преваляше планините и до Табриз оставаше малко повече от половин час.

— Ами Ракоци? Вярваш ли, че наистина е избягал?

— Робърт, как мога да приема думите на Пахмуди за чиста монета! Ракоци беше средство за размяна, рушвет. Пахмуди е установил, че лентите са празни и състоянието на Ракоци е безнадеждно, че той няма никаква стойност, освен като отплата за минала услуга, но не е могъл да знае за връзката му с вашия Пьотър Мжитрик. Така ли е, или не?

— Не би могъл — бих казал, че е невъзможно.

— Може да е в квартирата на съветското разузнаване, ако вече не е труп. Руснаците ще искат да знаят какво е издал… Той дали ще е в състояние да им каже нещо?

— Съмнявам се — беше полумъртъв — поклати глава Армстронг. — Почти е изключено. А сега, след като отново си голям началник, какво ще правиш? Ще подаваш информация на Пахмуди тридесет дни — ако той е жив дотогава, така ли?

Хашеми се усмихна студено, но не му отговори. „Все още не съм ти станал «голям началник» — помисли си той, — нито съм в безопасност, докато Пахмуди не попадне в пъкъла — заедно с много други. Може все още да се наложи да използвам британския паспорт, който ми даде.“ Той го беше проверил много внимателно.

След това затвори очи и се отпусна, наслаждавайки се на комфорта на частния самолет, който вече беше над Казвин, само четвърт час преди Табриз. Но не заспа. През останалото време на полета преценяваше какво да прави със САВАМА, Пахмуди и Абдула хан, а също и с Робърт Армстронг, който знаеше твърде много.

Продължаваше да наблюдава ролс-ройса през прозорчето на самолета. Елегантната кола сякаш сама изтъкваше колко малко хора я притежават. „В името на Аллаха и Пророка, колко богаташи се прекланят пред това доказателство за положението и властта на хана — мислеше си той. — Каква мощ трябва да имаш, за да се перчиш с такава скъпа кола пред членовете на комитета, а и пред мен.“ Нямаше да е лесно да постави хана на колене.

Знаеше, че самолетът се излага на голяма опасност. Той представляваше идеална мишена, ако Абдула нареди на хората си да стрелят по тях, но Хашеми беше отхвърлил такова развитие на нещата, защото дори ханът не би се осмелил да открие огън по трима неверници, него и самолета на публично място. Но ако реши да инсценира „злополука“… е, полковникът вече беше изпратил два екипа от Група 4 по шосе — единия лично за Абдула, другия за семейството му. Те можеха да бъдат спрени само с парола лично от него. Той се усмихна. Веднъж Робърт Армстронг му беше казал, че има едно китайско наказание за важна личност в древните времена, което е „смърт за него и цялото му поколение“.