Джеймс Клавел - Вихрушка

„Аллах да ги убие всичките“ — мислеше си той и с огромно усилие се опитваше да се успокои. Не откъсваше очи от самолета. По синьото небе бяха разпръснати злокобни облаци, духаше лош вятър, който измиташе покритата със сняг писта. Ханът беше с дебело палто с кожена яка, астраганен калпак и меки дебели ботуши. Студът беше замъглил очилата му. В джоба си имаше малък револвер. Сградата на летището зад него беше празна, с изключение на телохранителите, които пазеха него и пътя към пистата. На покрива беше разположил един снайперист — беше му наредил да застреля Фазир, ако той, ханът, извади бяла кърпичка и си издуха носа. „Взел съм всички мерки — помисли си той, — оттук нататък каквото Аллах каже! Ех, дано се разбие, проклетият самолет!“

Но 125 направи идеално кацане, колелата му разпръскваха снега надалече. Безпокойството му се усили.

— Такава е волята на Аллах — измърмори той и седна на задната седалка на колата. От шофьора й Ахмед, най-довереният му съветник и телохранител, го отделяше подвижна преграда от блиндирано стъкло.

— Посрещнете ги — заповяда той, провери револвера си и махна предпазителя.

125 зави към площадката и спря. Наоколо беше мрачно, само вятърът навяваше сняг. Големият черен ролс-ройс спря до самолета. Вратата му се отвори и Абдула хан видя Хашеми, който го покани с ръка:

— Салаам! Аллах здраве да ти дава, твое височество, заповядай на борда.

Абдула отвори прозореца и отвърна:

— Салаам, Аллах здраве да ти дава, твое превъзходителство, заповядай тук при мен.

„Да не мислиш, че съм глупак да си слагам главата в торбата“ — помисли си той.

— Ахмед, качи се в самолета както си въоръжен и се преструвай, че не знаеш английски.

Ахмед Дурсак беше тюрк, мюсюлманин и изключително силен. Боравеше ловко и бързо с нож и огнестрелно оръжие. Той излезе от колата с автомат в ръка и пъргаво се изкачи по стълбата. Вятърът развяваше полите на дългото му палто.

— Салаам, господин полковник — поздрави той на фарси, застанал на последното стъпало. — Моят господар ви моли да бъдете така любезен да седнете при него в колата, защото се чувствува притеснен в кабини на малки самолети. В колата ще можете да разговаряте насаме и спокойно и ако желаете, ще сте съвсем сами. Той също моли да му окажете честта да посетите скромния му дом, където да прекарате вашия престой.

Хашеми беше шокиран от наглостта на Абдула да му изпрати въоръжен емисар. А и да разговаря в колата не го удовлетворяваше — там твърде лесно можеха да ги подслушват, а можеше да попадне и в клопка.

— Кажи на негово височество, че понякога ми става лошо в кола и го моля да се качи в самолета. Тук можем да разговаряме на четири очи, ще сме сами и за мене ще бъде чест. Разбира се, можеш да претърсиш кабината, за да провериш дали не се е качил някой мръсен враг.

— Моят господар би предпочел, ваше превъзходителство, вие да…

Хашеми се приближи плътно до него и процеди:

— Претърси самолета! Веднага! И действай бързо, Ахмед Дурсак. Знам, че си убиец на трима души, едната е жена и се казва Наджмех! Прави това, което ти заповядвам, иначе дните ти са преброени!

— Още по-добре, по-скоро ще бъда в рая, защото, служейки на хана, аз върша делото на Аллах — отговори Ахмед Дурсак. — Но ще претърся самолета, щом желаете.

Влезе вътре и видя двамата пилоти в кабината. Армстронг седеше в отделението за пътници. Ахмед присви очи, но не каза нищо, мина вежливо покрай него, отвори тоалетната и видя, че е празна. Другаде нямаше къде да се скрие човек.

— Ваше превъзходителство, възможно ли е пилотите да слязат?

Преди да пристигнат, Хашеми беше питал капитана Джон Хог дали би се подчинил на такова нареждане, в случай че се наложи.

— Съжалявам, сър — беше отвърнал той. — Тази идея никак не ми харесва.

— Ще бъде само за няколко минути. Можете да вземете с вас стартовия ключ и прекъсвачите — намеси се Робърт Армстронг. — Лично аз гарантирам, че никой няма да влиза при командния пулт.

— Въпреки това не ми се ще, сър.

— Разбирам ви — отговори Армстронг. — Но нали капитан Макайвър ви нареди да се подчинявате. В рамките на разумното. А това влиза в тях.

Хашеми се подразни от арогантността на Ахмед и му се прииска да го перне. Но това можеше да стане и по-късно.

— Пилотите ще чакат в колата.

— А неверникът?

— Този неверник говори по-добър фарси от теб, мръснико, и ако ти сече пипето, гадино, ще се държиш вежливо с него и ще го наричаш „Ваше превъзходителство“, защото мога да гарантирам и на теб и на проклетите ти тюркски предци, че паметта му не е по-къса от моята и може да е по-жесток, отколкото си представяш.