Джеймс Клавел - Вихрушка

Ахмед се усмихна само с уста.

— А негово превъзходителство неверникът тук ли ще остане, или ще чака на пистата?

— Той остава тук. Пилотите ще чакат в колата. В случай, че негово височество иска да има до себе си телохранител, за да е сигурен, че няма убийци в засада, ела и ти. Ако това не го удовлетворява, изглежда, че ще трябва да проведем срещата в полицията. А сега се измитай оттук, воня такава.

Ахмед учтиво му благодари и се върна при хана, уведоми го за положението и добави:

— Струва ми се, че това говедо е много уверено във властта си, за да си позволява да е толкова грубо.

В същото време в самолета Хашеми казваше на английски:

— Робърт, този проклет хан, изглежда, е много уверен в себе си, за да има такива нагли слуги.

— Ти наистина ли би могъл да замъкнеш хана на Горгоните в полицейското управление?

— Бих опитал — отвърна Хашеми и запали нова цигара. — Съмнявам се обаче, че ще успея. Племенникът му Мазарди все още е началник на полицията тук, а по-голямата част от властта е в нейни ръце. Зелените ленти и комитетите не са преобладаващият фактор. Поне засега.

— Заради Абдула?

— Разбира се, че причината е той. В продължение на месеци по негова заповед полицията в Табриз тайно поддържаше Хомейни. Единствената разлика между времето на шаха и Хомейни е, че портретите на първия са сменени с тези на втория и са свалени гербовете на монарха от униформите. Сега хватката на Абдула е по-здрава от всякога.

През полуотворената врата нахлу мразовит вятър.

— Азербайджанците са коварен народ, жестоки са — династията шахове Каджар са от Табриз, също и шах Абас, който е построил Исфахан и се е опитал да гарантира вечното си царуване, като е убил най-големия си син и ослепил един от останалите…

Хашеми Фазир наблюдаваше колата през прозорчето на самолета. Надяваше се Абдула хан да приеме предложението. Сега се чувствуваше по-добре и бе по-сигурен, че ще посрещне Свещения ден тази седмица, отколкото в неделя вечерта, когато генерал Дженан нахлу в службата му със заповед за разпускане на Вътрешно разузнаване и взе касетите и Ракоци. Цялата нощ полковникът не беше на себе си и сутринта, когато излезе от дома си, разбра, че го следят. Съпругата и децата му пък били блъскани по улицата. Едва следобед успя да се откачи от хората, които го следяха. Един от ръководителите на секретната Група 4 вече го чакаше в тайна квартира. Същата вечер, когато генерал Дженан слезе от блиндираната си лимузина, за да се прибере у дома, паркираната наблизо кола, натъпкана с пластични експлозиви, избухна, разкъса го на парчета заедно с двама от най-доверените му помощници и унищожи къщата му със съпругата, трите му деца и седем слуги. Загина и старият му, прикован към леглото баща. Хората, които бягаха от мястото на експлозията, скандираха левичарски муджахидински лозунги. А след тях останаха написани думите: „Смърт на САВАК, преименуван на САВАМА“.

В ранните сутрешни часове, половин час след като Абрим Пахмуди незабелязано се измъкна от спалнята на свръхтайната си любовница, тя беше посетена от жестоки мъже. Чуха се още левичарски лозунги и по стените на квартирата и се появи същият надпис, наплескан с нейната кръв, изпражнения и това, което беше повърнала. В девет сутринта полковникът посети Абрим Пахмуди, за да поднесе съболезнованията си и за двете трагедии, защото от Вътрешно разузнаване естествено го бяха информирали за тях. Като дар той му поднесе част от показанията на Ракоци, все едно че беше получил сведенията от друг източник — стойността им беше напълно достатъчна, за да свърши работа.

— Уверен съм, ваше превъзходителство, че ако ми беше разрешено да подновя работата си, щях да събера много повече сведения. А ако на моето управление не бъдат отказани честта и вашето доверие, за да функционира както преди, но да се отчита само пред вас и пред никоя друга инстанция, бих могъл да предотвратя такива ужасни неща и да изтрия тези мръсни терористи от лицето на земята.

Докато той беше при него, в стаята се втурна един служител с новината, че други терористи са убили един от най-важните аятоласи на Техеран, пак с бомба в кола, и от Революционния комитет го викали незабавно да се яви при тях. Пахмуди моментално стана, но преди да тръгне, отмени предишната си заповед.

— Съгласен съм, господин полковник. За тридесет дни. Имате този срок, за да докажете какво можете.

— Благодаря ви, ваше превъзходителство, вашето доверие е огромна чест за мен, разчитайте на моята лоялност. Може ли да си взема Ракоци?