Джеймс Клавел - Вихрушка

— Не се безпокой, Азадех. Ерики нали каза, че сигурно ще го изпратят към Турция? — Искаше да я окуражи да я накара да се прибере. — Просто не знам как да ти се отблагодаря за това, че ни предупреди. Хайде, най-добре да си вървиш.

— О, не, не мога — възкликна тя. — Не разбираш ли, че баща ми ще ме заведе на север и вече никога няма да се върна! Той ме мрази и ще ме остави на Мжитрик, много добре го познавам.

— Ами Ерики? — попита Рос шокиран. — Не може просто така да избягаш!

— Трябва, Джони, трябва. Не смея да чакам, не смея да замина за Тбилиси. Много по-безопасно е за Ерики, ако избягам сега.

— Какво говориш? Не можеш ей така да избягаш! Та това е лудост! Ами ако Ерики се върне довечера и не те намери? Защо…

— Оставих му бележка. Имаме уговорка в случай на опасност да скрия бележка на определено място в спалнята. Знаехме какво ще направи баща ми, докато Ерики отсъства. Той ще разбере всичко. А има и още нещо. Днес около пладне баща ми ще ходи на летището, за да посрещне някакъв самолет с човек от Техеран, не знам кой е и защо идва, но си помислих, че може би ти би могъл да го убедиш да ни закарат в Техеран или ние да се промъкнем тайно на борда… или да ги принудиш насила да ни вземат…

— Да не си полудяла — ядоса се той. — Говориш глупости, Азадех. Лудост е да бягаш и да оставиш Ерики. Откъде знаеш, че нещата не са наистина така, както казва баща ти, за Бога? Твърдиш, че ханът те мрази. За Бога, ако избягаш просто така, независимо от отношението му към теб той ще побеснее. И в двата случая ще изложиш Ерики на голяма опасност.

— Как може да си толкова наивен? Не разбираш ли, че докато аз съм тук, Ерики няма никакъв шанс, абсолютно никакъв. Ако е сам, ще мисли само за себе си. Ако знае, че съм в Тбилиси, ще пристигне там и с него ще е свършено. Не разбираш ли, че аз съм примамката! За Бога, Джони, отвори си очите! Моля те, помогни ми!

Тя се разплака тихо, но това още повече засили гнева му. „Боже Господи, не можем да я вземем с нас. Нямам право на такова нещо. Това ще е убийство. Ако са истина думите й за хана, след два часа ще сме в примката му и я доживеем до залез-слънце, я не. Той вече е заложил капана. За Бога, мисли точно! Бягството на Азадех е абсолютна глупост!“

— Трябва да се върнеш. По-добре е.

Тя спря да плаче и проговори с променен глас:

— Иншаллах! Както кажеш, Джони. Но най-добре е бързо да изчезнете. Нямате много време. Накъде ще тръгнете?

— Не… не знам.

Беше доволен, че тя не може да види лицето му в тъмното. „Господи, защо заради нея?“

— Хайде да вървим, ще те придружа за всеки случай.

— Няма нужда. Ще… остана тук известно време.

Той усети, че го лъже, и нервите му се опънаха още повече.

— Трябва да вървиш. Трябва.

— Не! — опъна му се тя. — Никога няма да се върна там. Оставам. Няма да ме намери. И друг път съм се крила тук. Веднъж престоях два дни. Тук съм в безопасност. Не се безпокой за мен. Нищо няма да ми се случи. Вие вървете. Трябва да изчезвате.

Вбесен, той едва преодоля желанието си да я изхвърли от пещерата, седна и опря гръб на стената. „Не мога да я оставя, не мога да я оставя, не мога да я взема. Е, мога да я взема, но за колко време? И като я хванат, ще я обвинят, че се е съюзила с диверсантите и Бог знае още в какво, а за това не прощават на жени.“

— Когато открият бягството ни и че теб също те няма, ханът ще разбере, че ти си ни подшушнала какво да правим. Ако пък останеш тук, ще те намерят. Ханът пак ще разбере, че си се виждала с нас, и от това ще си изпатиш още повече, а също и съпругът ти. Трябва да се върнеш.

— Не, Джони. Аз съм в Божиите ръце и не ме е страх.

— За Бога, Азадех, помисли малко!

— Това правя. Аз съм в Божиите ръце, знаеш това. Колко пъти говорихме за това в швейцарските планини? Не ме е страх. Само ми остави една граната като тази, която даде на Ерики. Аллах ме закриля. А сега, моля те, тръгвайте.

Навремето наистина си бяха говорили често за Бога. Това не беше трудно на някой планински връх в Швейцария, където всичко е ясно, лесно и няма от какво да се срамуваш със своята любима, която знае Корана, чете арабски и е много близо до Безкрая, защото вярва безрезервно в исляма. Но тук, в малката пещера, всичко беше различно.

— Иншаллах — реши той. — С теб ще се върнем, а на Гуенг ще наредя да върви напред.

Той стана.

— Чакай.

Рос усети в тъмното, че тя се изправи, и усети дъха й. Ръката й докосна рамото му.

— Не, скъпи мой. — Гласът й беше като едно време. — Това ще унищожи моя Ерики, теб и войника ти. Не виждаш ли, че аз съм примамката, която ще послужи за унищожението на Ерики? Махни се и тогава той има шанс да се спаси. Докато си извън имението на баща ми, ти също можеш да се спасиш. Като видиш Ерики, ще му разправиш… всичко.