Джеймс Клавел - Вихрушка

Ханът изпи водата и погледна Хашеми иззад очилата с малките си кървясали очи. Свали ги и започна разсеяно да ги бърше, опитваше се да си върне самообладанието. Всичко изглеждаше като във филм със забавено действие.

— Ахмед, чакай ме при колата.

Телохранителят неохотно се подчини. Армстронг откопча колана си и спусна завесата, след него. Ханът за момент се почувствува по-добре от нахлулия за секунда мразовит въздух. Главата му се проясни.

— Хайде, казвайте какво искате?

— Кодовото ти име е Иванович. Ти си агент на КГБ от януари 1944 година. Време е да…

— Това са лъжи. Какво искате?

— Искам да се срещна с Пьотър Олег Мжитрик, за да го разпитам. Без свидетели.

Ханът го чу и се замисли. Щом този кучи син знае кодовото име на Пьотър, неговото, Скритата долина и януари 1944 година, когато той тайно замина за Москва, за да стане агент на КГБ, може да се е докопал и до неща, за които се полага голямо наказание. Това, че е работил за две страни заради благото на своя Азербайджан, едва ли ще направи някакво впечатление на екзекуторите и отляво, и отдясно.

— В замяна на какво?

— Ще имаш свобода на действие в Азербайджан дотолкова, доколкото това е в полза на Иран, плюс непоклатима работна връзка с мен. Аз ще ти дам информация, с която Туде, левичарите и кюрдите ще паднат в ръцете ти. Освен това ще ти дам доказателства как са те мамили руснаците. Ами например ти си обявен по Раздел 16а.

Ханът го зяпна. В ушите му зашумя.

— Не е вярно!

— Незабавна екзекуция. Заповедта е подписана от Пьотър Олег Мжитрик — каза Хашеми.

— До… доказателство, искам… искам доказателство — задушаваше се той.

— Примами го на наша територия и ще ти го дам. Най-малкото той ще ти го предостави.

— Ти… лъжеш.

— А не си ли планирал да заминеш за Тбилиси днес или утре по негова покана? Няма да се върнеш оттам. Версията вероятно ще бъде, че си емигрирал от Иран. Тогава ще те обявят за предател, имуществото ти ще бъде конфискувано, семейството ти опозорено и предадено на моллите.

Сега вече, когато Хашеми разбра, че ханът е в ръцете му, единственото нещо, което го тревожеше, беше неговото здраве. Главата му се тресеше, мургавото му лице беше пребледняло, по слепоочията и около очите му бяха избили червени петна, вената на челото му се беше издула.

— По-добре да не пътуваш на север и да удвоиш охраната си. Пьотър Олег ще го разменя, дори ще ти позволя да го спасиш. Изобщо има много решения, ако ми го доведеш.

— Какво… какво искате от него?

— Информация.

— Аз трябва ли да се включа в предоставянето й?

Хашеми се усмихна.

— Защо не? Значи си съгласен?

Устата на хана се раздвижи, но не се чу никакъв звук.

— Ще се опитам — изрече най-сетне той.

— Не така — каза грубо полковникът, като прецени, че е дошъл моментът за coup de grace 18 18 Окончателен удар (фр.) — Б.пр. . — Не. Давам ти четири дни! Ще дойда в събота. По пладне ще бъда в двореца ти, за да го взема. А ако предпочиташ, можеш да го изпратиш тайно на този адрес. — Той постави на масата между тях парче хартия. — Или третия вариант — ако ми съобщиш часа и мястото, където той ще пресече границата, аз ще се погрижа за всичко.

Хашеми откопча колана на седалката и се изправи.

— Четири дни, Иванович.

Главата на Абдула щеше да се пръсне от ярост. Опита се да стане, но не успя. Армстронг му помогна, а Хашеми отиде до завесата, но преди да я отмести, извади автоматичния револвер от кобура под мишницата си.

— Нареди на Ахмед да не създава проблеми.

Ханът отмалял застана на прага и направи това, което му наредиха. Ахмед беше в основата на стълбата с насочен автомат. Вятърът беше променил посоката си, духаше към другия край на пистата и продължаваше да се усилва.

— Не чу ли какво ти каза негово височество? — извика отгоре полковникът. — Всичко е наред, но му трябва малко помощ — продължи той с успокояващ тон. — Най-добре е веднага щом е възможно, да го прегледа лекарят му.

Ахмед беше объркан, не знаеше какво да предприеме. Пред него беше господарят му, по-зле от всякога, но тук бяха и хората, които бяха виновни за това и те трябваше да бъдат застреляни.

— Помогни ми да се кача в колата, Ахмед — каза ханът и изруга. Това подейства на телохранителя му и той моментално се подчини. Армстронг го прихвана от другата страна и двамата заслизаха по стълбата.

Пилотите припряно се качиха в самолета, докато англичанинът помагаше на хана да се качи в колата. Абдула с мъка се настани на задната седалка, а Армстронг се чувствуваше толкова уязвим, сякаш беше гол, съвсем самичък на пистата, докато Хашеми стоеше в безопасност на входа на самолета. Реактивните двигатели се включиха.