Джеймс Клавел - Вихрушка

Той повтори пред Макайвър това, което му беше разказала Шаразад.

— Как може Том да е жив, а те да са мъртви?

Макайвър отново усети болката в гърдите си.

— Тя просто се е объркала.

— В името на Аллах, кажете ми истината! Вие я знаете! Том трябва да ви е казал, можете да ми имате пълно доверие — възкликна невъздържано младежът. Почти не беше на себе си от тревога. — Повярвайте ми. Възможно е да ви помогна. Том го заплашва голяма опасност, а също и Шаразад и семействата на всички ни! Трябва да ми имате доверие! Как се е измъкнал Том?

Макайвър почувствува как се затяга примката около всички — Локхарт, Петикин и него. „Не се паникьосвай — заповяда си той, — бъди предпазлив. Нищо няма да признаваш. Да не си посмял.“

— Доколкото на мен ми е известно, Том изобщо не се е приближавал до НВС.

— Лъжец! — изплю гневно младежът това, което му се въртеше в главата през целия път дотук, в блъсканицата в автобуса, след това пак пеша в студа и снега, обзет от ужаса, че тепърва трябва да се яви на разпит пред комитета.

— Вие трябва да сте подписали разрешението за излитане, ако не — тогава Петикин, и в него сигурно фигурира името на Том. Познавам ви много добре, нали ни набивахте в главите, че полетите трябва да са според разпорежданията, да се попълват формуляри, разрешението винаги да е подписано. Вие сте подписали, нали? Нали така? — извика той.

— Капитане, няма да ви задържам повече — отсече Макайвър.

— Вие сте не по-малко замесен от Том, не разбирате ли? Загазили сте…

— По-добре престанете. Знам, че сте отчаян, това, което стана с вашия баща, е ужасно — съчувствено изрече Макайвър. — Дълбоко и искрено съжалявам за всичко.

В помещението настъпи тежка тишина, нарушавана само от съскането на радиостанцията и шума на генератора, който беше над покрива. Макайвър чакаше. Карим също. И ето че младежът като че ли кимна.

— Прав сте — каза той покрусен. — От къде на къде, ще ми се доверявате? На нас отдавна не ни се доверяват. Нашият свят се превърна в земен ад заради шаха. Ние му имахме доверие, но той ни предаде на фалшиви съюзници, запуши устата на нашите генерали, избяга и ни остави в блатото, предаде ни на молли измамници. Кълна ви се в Бога, че можете да ми имате доверие, но има ли смисъл това за вас или някого другиго? Никой вече не ни вярва. — Физиономията му се изкриви. — Сигурно и Аллах ни е изоставил.

От радиостанцията в другото помещение се чу леко пращене, вероятно статично електричество от някоя буря.

— Можете ли да се свържете със Загрос? Шаразад каза, че Том тази сутрин е заминал за там.

— Опитах се преди известно време, но не отговарят — увери го Макайвър. — През този период на годината връзката е почти невъзможна, но научих, че са пристигнали безпрепятствено. Препредадоха ни съобщение от базата ни в Ковис непосредствено след пладне.

— Най-добре… най-добре разправете всичко на Том. Накарайте го да изчезне — глухо каза Карим. — Вас Господ ви закриля, всичките можете да си заминете.

Отчаянието му надделя, по бузите му потекоха сълзи.

— Ех, младо момче… — въздъхна Макайвър и съчувствено го прегърна през раменете. Спомни си за младостта и собствения си син в стабилната Англия, с непоклатимо британско поданство, лекар, който нямаше нищо общо с авиацията и живееше на твърда земя, в безопасност… О, Господи, та кой, по дяволите, днес е в безопасност?

След малко усети, че младежът се поуспокои. За да му запази достойнството, той се отдръпна, надникна в кухненския бокс и простичко предложи:

— Току-що мислех да пия един чай. Да ти налея ли и на теб?

— Бих… бих пил вода и след това си тръгвам, благодаря ви.

Макайвър моментално отиде да му налее. „Бедното момче — мислеше си той, — такава ужасна смърт да сполети баща му, а той беше такъв хубав човек, хладнокръвен, твърд, но честен и лоялен й никога не залиташе настрана. Това е ужасно, о, Боже, щом са застреляли него, ще убият всеки, когото поискат. Все едно, рано или късно всички ще умрем.“

— Заповядай — подаде той чашата на Карим, усещайки, че му се гади.

Младежът я взе смутен, че си беше изпуснал нервите пред един чужденец.

— Благодаря ви. Лека нощ.

Забеляза, че Макайвър гледа някак особено.

— Какво има?

— Внезапно ми хрумна една идея, Карим. Можеш ли да проникнеш в кулата на Дошан Тапе?

— Не знам. Защо?

— Ако можеш, без никой да знае какво искаш, вероятно ще успееш да измъкнеш разрешението за полет на НВС. То трябва да е в дневника за излитанията, ако него ден са водили такъв. Тогава ще можем да разберем кой го е пилотирал. Какво ще кажеш?