Джеймс Клавел - Вихрушка

Отиде в гаража и отключи колата си. Сърцето му подскочи, когато видя, че към него се приближава някой. САВАК и НВС беше първото, което му просветна. Едва не изтърва фенерчето, но слава Богу, човекът беше Армстронг, облечен в тъмен шлифер и шапка.

— Извинявай, капитан Макайвър, не исках да те изплаша.

— Е да, ама ми изкара акъла — отговори той ядосано, с разтуптяно сърце. — Защо, по дяволите, не се представи или не дойде горе в офиса, вместо да се криеш в сенките като злодей?

— Можеха да ти дойдат още посетители. Видях, че един излиза, затова реших да те изчакам тук. Извинявай. Моля те, изгаси фенерчето.

Макайвър сърдито го послуша. Не можеше да си спомни да са се срещали, след като Гавалан ги беше запознал. Това, че беше от специалния отдел на Централната разузнавателна служба на Англия, изобщо не намаляваше неприязънта му към него.

— Къде беше, по дяволите? Очаквахме те на летището, но ти не се появи.

— Вярно е, извинявай. Кога се връща 125 в Техеран?

— Вторник, ако е рекъл Господ. Защо?

— В колко часа приблизително?

— По обед, защо?

— Отлично. Това ме устройва. Трябва да отлетим за Табриз с един мой приятел, може ли да го чартираме?

— Няма да стане. Няма да ми дадат разрешение за полет. А кой е приятелят ти?

— Гарантирам ти разрешението. Извинявай, капитане, обаче е много важно.

— Чух, че в Табриз се водят тежки сражения. Съобщиха го по новините тази вечер. Съжалявам, но не мога да разреша такъв полет, това би било необоснован риск за екипажа.

— На господин Толбът ще му е много приятно да се присъедини към молбата ми — продължи да го убеждава Армстронг със същия тих и търпелив глас.

— Не. Съжалявам — Макайвър понечи да се обърне, но се закова на място от злокобните думи, които чу.

— Преди да си тръгнеш, защо да не те попитам какво стана с НВС, Локхарт, съдружника ти Валик и неговото семейство?

Макайвър замръзна от ужас. Виждаше само изсеченото лице, стиснатите устни и очите, в които се отразяваше светлината на фенерчето.

— Не… не те разбирам.

Армстронг извади от джоба си къс хартия и му го показа. Макайвър го освети с фенерчето. Беше фотокопие от вписване в дневника за разрешения за полети. Почеркът беше четлив: „ЕР НВС има разрешение за 0620 за чартърен полет до Бандар-е Делам, доставка на резервни части, пилот капитан Т. Локхарт, разрешил полета капитан Макайвър.“ На долната половина на листа имаше фотокопие на действителното разрешение, подписано от него, като името на капитан Н. Лейн беше зачеркнато, отгоре беше написано „болен“, и на негово място беше вписан Локхарт.

— Заповядай, подарявам ти го.

— Откъде си го взел?

— Когато 125 навлезе във въздушното пространство на Техеран, обади се по радиото на капитан Хог, че има да изпълнява незабавно чартърен полет до Табриз. Ние ще осигурим разрешението навреме.

— Не, няма да…

— Ако не уредиш всичко с готовност, а това трябва да си остане между нас — Армстронг беше толкова категоричен, че Макайвър изтръпна, — оригиналът на този документ отива в САВАК, преименуван на САВАМА.

— Но това е шантаж!

— Това е бартерна сделка — отвърна му Армстронг, пъхна хартията в ръката му и понечи да си тръгне.

— Чакай! Къде е оригиналът?

— Все още не е в техните ръце.

— Ако… ако направя това, което искаш, ще го получа, нали?

— Шегуваш се! Разбира се, че нищо няма да получиш.

— Но това не е почтено — това е страшно непочтено!

Армстронг се върна, надвеси се над него. Лицето му беше като маска.

— Естествено, че не е почтено. Ако си получиш документа, ще ми се изплъзнеш — и ти, и всичките. А докато той съществува, ще правиш това, което се иска от теб, нали така?

— Ти си една мръсна гад!

— А ти — глупак, който трябва да внимава за кръвното си налягане.

Макайвър хлъцна.

— Откъде знаеш?

— Ще се шашнеш, ако разбереш колко много знам за теб, Дженевра Макалистър, Андрю Гавалан, „Ноубъл Хаус“ и куп други неща, които още не съм пуснал в употреба. — Гласът на Армстронг беше станал по-рязък, умората и напрежението бяха намалили самоконтрола му. — Не ти ли влиза в тъпия мозък, че съществува голяма вероятност съветските танкове и авиация да се разположат постоянно от тази страна на Ормузкия проток и Иран да се превърне в провинция на СССР? Омръзна ми да си играя на шикалки с вас — прави каквото ти казвам, без да възразяваш, ако не — всичките ще ви накисна.

Табриз: 5,12 сутринта.