Джеймс Клавел - Вихрушка

Потиснат, Макайвър изключи, приемника, защото усилието да чуе новините сред пращенето увеличи главоболието му. Цял ден не му минаваше. Беше започнало след срещата му тази сутрин с министър Али Киа. Той прие боновете за швейцарската банка като „лицензни такси“ за заминаването на три хеликоптера 212, както и за кацания и излитания на 125. Обеща да провери и за експулсиранията от Загрос. „Междувременно предайте на комитета в Загрос, че заповедта им се обезсилва от моето министерство поради предстоящо разследване на случая.“

„Това е такъв късмет, особено когато са ти опрели дулото в главата! — мислеше си той. — Как ли се оправят сега Ерики и Ногър?“ Следобед беше пристигнал телекс, препредаден от РВД в Табриз, от „Иран Тимбър“, който гласеше следното: „Капитаните Йоконен и Лейн са извикани тук за спешна работа в продължение на три дни. Чартърът при приетите условия. Благодарности.“ Обичайна заявка, подписана от районния мениджър. „За Ногър е по-добре, отколкото да си седи на задника — беше си помислил Макайвър. — Но бащата на Азадех — защо ли е искал да я види?“

Точно в седем и тридесет започна да предава Ковис, но звукът беше много лош. Фреди Еър съобщаваше, че Старк се е завърнал невредим.

— Слава на Бога!

— Повторете пак… не ви чу… кап… …вър.

— Повтарям. — Той говореше бавно и внимателно. — Кажете на Старк, че завръщането му е голяма радост за мен. Той добре ли е?

— … тан Старк… …говорил на въпро… тета…

— Повторете, Ковис.

— Повтарям, капи… …арк отгово… …просите на… тета…

— Не се чувате. Опитайте отново в девет часа или най-добре в единадесет, аз ще съм тук до късно.

— Прието… по-късно… около… надесет довечера?

— Да. Около единадесет довечера.

— Капи… …харт и Жан-Люк пристигат… Загрос… невредими…

Вече нищо не можеше да се разбере. Разположи се и зачака. Поспа известно време, след това почете малко и сега пак седеше при телекса. Погледна часовника си — беше десет и половина.

— Да предам потвърждението и ще се обадя в Ковис — каза той на глас. Внимателно завърши набирането на текста до съпругата си, като добави заради спокойствието на Мануела, че всичко в Ковис е наред — ами така е, след като Старк се е върнал и е окей, също и момчетата.

Вкара перфорираната лента в предавателя, изчука номера на Ал Шаргаз, изчака безкрайно много потвърждението за връзка и натисна бутона за предаване. Лентата премина с тракане през зъбците. Отново дълго чакане, докато получи кода „прието“ на Ал Шаргаз.

— Добре. — Стана и се протегна. В чекмеджето на бюрото бяха хапчетата му и той си взе второто за деня.

— Гадно кръвно налягане! — измърмори Макайвър. При последния преглед беше сто и шестдесет на сто и петнадесет. Хапчетата го свалиха на приличното сто тридесет и пет на осемдесет и пет: „Обаче виж какво, Мак, това съвсем не означава, че можеш да си поркаш уиски, вино, да се тъпчеш с яйца и сметана — холестеринът ти е…“

— Какво ти уиски и сметана бе, докторе? Че тук е Иран…

Спомни си в какво настроение беше, когато Джени го попита:

— Колко ти беше?

— Идеално — отговори й той. — По-добро от предишния път и си гледай работата!

„Да има да взима, че ще му слушам докторските приказки. Я да му ударя едно голямо уиски със сода и лед, а после и още едно.“ Обикновено в сейфа имаше бутилка, а в хладилника — сода и лед. Но сега нямаше нищо. Направи си чаша чай. „Ами Карим и НВС? За това ще мисля по-късно.“ Беше вече единадесет.

— Ковис, тук Техеран, чувате ли ме? — търпеливо повтаряше повикванията си той и накрая спря. След четвърт час опита отново. Никаква връзка.

— Изглежда, че е от бурята — търпението му се изчерпа. — Дявол да го вземе, ще се опитам вкъщи.

Облече дебелото си палто и се изкачи по спираловидната стълба на покрива, за да провери нивото на горивото в генератора. Нощта беше непрогледно тъмна, почти не се чуваха престрелки, снегът убиваше всякакви звуци. Не виждаше никаква светлинка. Продължаваше да вали и от свечеряване досега беше натрупал десет сантиметра сняг. Той избърса снежинките от лицето си и освети с фенерчето измервателния прибор. Нивото на горивото беше добро, но до няколко дни трябваше да намерят начин да доставят още. Още една проклета грижа. Ами НВС? Ако Карим успее да вземе дневника и да го унищожат, доказателството ще изчезне, нали така? Да, но Исфахан? Нали там са заредили?

Потънал в размишленията си, той се върна долу, заключи офиса и като си осветяваше пътя с фенерчето, извървя по стълбите петте етажа до улицата. Не чу как телексът отново затрака.