Джеймс Клавел - Вихрушка

— Кажи, Шаразад, кажи какво има?

„Не смея, Карим, макар че бих ти доверила живота си. Трябва да пазя Томи… Ако Мешанг разбере, свършено е с двама ни, с всичко! Той ще го издаде, няма повече да рискува… или ще го обвини в престъпления против Аллах! Не мога да се противопоставя на семейството, Мешанг ще ме принуди да се разведа. Аллах, помогни ми, какво да правя? Без Томи ще… ще умра, знам, че ще умра, аз ще… какво каза той, че ще прехвърля един хеликоптер по море? С ферибот до Ал Шаргаз? За там ли беше, или за Нигерия? Не смея да ти разправя, Карим, не смея…“

Но като отвори очи и видя огромната му тревога, устата й се отвори сама и Шаразад изтърси всичко, което не се осмеляваше да му каже.

— Но това не е възможно — заекна той. — Просто е невъзможно, няма останали живи, не може той да е пилотирал.

— Той е бил, сигурна съм, абсолютно съм сигурна. О, Карим, какво да правя? Моля те, помогни ми, умолявам те, помогни мииии!

Сълзите рукнаха от очите й. Той я прегърна, опита се да я успокои.

— Моля те, не казвай на Мешанг, моля те, помогни ми, ако моят Томи… ще умра…

— Но Мешанг не може да не научи. Той е длъжен да знае.

— Моля те, помогни ми. Сигурно можеш да измислиш нещо…

Вратата се отвори и в стаята нахълта Мешанг, последван от Джари.

— Шаразад, скъпа, Джари каза, че си припаднала, какво е станало, добре ли си сега? Карим, ти как си? — Мешанг млъкна, изненадан от вида му. — Какво се е случило, за Бога?

В напрегнатата тишина Шаразад хвана устата си с ръка, ужасена, че пак ще изтърси всичко. Видя, че Карим се колебае. Тишината стана още по-непоносима и тогава тя чу той да казва припряно:

— Нося ужасни новини. Първо… за баща ми. Екзекутиран е за… за престъпления против исляма…

Мешанг избухна:

— Това не е възможно! Героят от Дофар? Имаш някаква грешка!

— Не беше възможно да се случи и с Негово превъзходителство Яред Бакраван, но ето че той е мъртъв и татко е убит като него, а има и още новини, и то лоши…

Шаразад безпомощно се разплака, Зара я прегърна, а Карим я съжали и реши, че други ще трябва да съобщят за Валик и семейството му.

— Иншаллах — изрече той, ненавиждайки това опрощаващо извинение, защото не можеше повече да го приема за тези богохулни престъпления, извършени от хора в името на Аллах. Нали те не можеха да знаят дали са прави. „Аятолахът наистина е дар от Аллах. Ние просто трябва да го следваме, за да прочистим исляма от тези вонящи богохулници — мислеше си той. — След смъртта им Аллах ще ги заклейми, а ние трябва да ги накажем със смърт.“

— Новината, която нося, е много лоша. Аз съм под подозрение, също и приятелите ми, военновъздушните сили ще бъдат изправени на съд. Необмислено разправих всичко това на Шаразад… Трябваше да го кажа на теб, Мешанг, но така стана, че без да съобразя, й съобщих новината и тя припадна. Много се извинявам, ще си тръгвам, не мога да остана, трябва да… да се прибирам. Просто дойдох ей така, имах нужда да споделя с някого.

В офиса на Макайвър: 10,20 вечерта.

Макайвър беше сам в панорамната надстройка, разположил се в скърцащото кресло, с крака на бюрото. Четеше. Светлината беше добра и стаята — топла благодарение на генератора, с който разполагаха. Телексът и радиостанцията бяха включени. Беше късно, но нямаше смисъл да се прибира вкъщи, там беше студено и влажно, а и Джени я нямаше. Вдигна очи от книгата. По външната стълба се чуха бързи стъпки. Последва нервно почукване.

— Кой е?

— Капитан Макайвър, аз съм, капитан Пешади. Карим Пешади.

Изненадан, Дънкан отключи вратата. Познаваше добре младежа — курсант в школата им и любим братовчед на Шаразад. Подаде му ръка и се направи, че не забелязва лошия му външен вид.

— Влез, Карим, какво мога да направя за теб? Ужасно съжалявам за арестуването на баща ти.

— Преди два дни са го екзекутирали.

— О, Боже!

— Да, не идвам с приятни новини.

Карим припряно затвори вратата и каза тихо:

— Извинявайте, но трябва да бързам, закъснял съм с часове за прибиране, идвам направо от Шаразад. Отбих се у вас, но капитан Петикин каза, че сте тук. Тази вечер се запознах с един секретен телекс от нашата база в Абадан.

Той му предаде съдържанието на съобщението. Макайвър беше потресен, но се опита да не се издаде.

— Съобщи ли за това на капитан Петикин?

— Не, не, реших, че трябва да съобщя само на вас.

— Доколкото на нас ни е известно, НВС е бил отвлечен. Не е замесен никой от нашите пилоти…

— Тук съм неофициално, минах просто да ви кажа, защото Том го няма. Не знаех какво друго да направя. Видях се тази вечер с Шаразад и почти случайно научих за Том.