Джеймс Клавел - Вихрушка

Чакаше братовчеда Карим Пешади — тя го обичаше и често си спомняше прекрасното време, когато бяха деца: семействата им винаги бяха заедно, прекарваха летата в каспийските си имения, където плуваха и ветроходстваха, а през зимата караха ски близо до Техеран. Животът им беше низ от приеми, танци и веселие, Карим беше висок като баща си — полковника, коменданта на Ковис, и като него елегантен. Тя винаги свързваше братовчед си с вечерта на онзи първи септември, когато видя непознатия висок чужденец със синьо-сивите очи, в които лумна божественият огън, описван от древните поети, в момента, в който я забеляза…

— Ваше височество, братовчед ви, капитан Карим Пешади, моли за разрешение да ви види.

Зарадвана, Шаразад хукна да го посрещне. Той гледаше през един прозорец на по-малката от приемните, в която стените бяха от малки огледала, а прозорците бяха изработени в персийски стил. Единствената мебел беше обичайният дълъг диван покрай всички стени, между него и плътния килим имаше само няколко сантиметра разстояние. Диванът беше тапициран с най-фина дамаска.

— Скъпи Карим, колко се радвам… — Тя млъкна. Виждаше го за първи път от една седмица насам, когато ходиха заедно да гледат размириците в Дошан Тапе, но сега пред нея сякаш беше непознат човек — кожата се беше опънала на скулите му, цветът й беше ужасен, под очите му имаше сенки, беше брадясал, с измачкани, мръсни дрехи, а обикновено беше стегнат и елегантен.

— Карим, какво става с теб?

Устните му помръднаха, обаче не се чу никакъв звук. Той проговори с мъка.

— Татко е екзекутиран за престъпления против исляма, аз съм заподозрян и уволнен. Може да ме арестуват всеки момент. — Той беше покрусен. — Същото очаква и повечето от приятелите ни. Полковник Джабани изчезна, беше обвинен в държавна измяна. Нали го помниш? Онзи, който поведе народа срещу Безсмъртните и едната му ръка беше откъсната…

Тя го слушаше онемяла.

— … но идва още по-лошо, скъпа Шаразад. Чичо Валик… Ануш и малките Джалал и Сетарем са убити при опит да избягат в Ирак с граждански хеликоптер 212…

Сърцето й сякаш спря от злокобно предчувствие.

— … Засекли са ги и са ги свалили близо до иракската граница. Днес бях в щаба и докато чаках комитетът да ме разпита, се получи телекс от нашата база в Абадан. Тези комитетски негодници са неграмотни, затова ме помолиха да прочета текста, без да знаят, че съм роднина с Валик. На телекса имаше надпис „секретно“ и в него се казваше, че предателите генерал Валик и генерал Селади били идентифицирани в останките от хеликоптера по картите им за самоличност заедно с останалите… и една жена с две деца… и искат от нас да проверим чия е машината, защото се предполага, че има една отвлечена от компанията на Том, ЕР-НВС…

Тя припадна.

Когато се свести, видя, че Джари държи на челото й мокра студена кърпа, а останалите слуги напрегнато са се скупчили около нея. Зад тях беше Карим, на побледнялото му лице беше изписано неудобство и извинение. В главата й нахлу това, което й беше казал, също и думите на Ерики и странният вид на Томи. Трите неща изведнъж се смесиха и започна да я обхваща нова вълна на ужас.

— Дойде… дойде ли вече негово превъзходителство Мешанг? — попита тя отпаднало.

— Още не е, принцесо. Нека да ви помогна да си легнете, ще се почувствувате по-…

— Аз съм… не, благодаря ти, Джари, чувствам се… добре. Моля те, остави ни сами.

— Но, принцесо…

— Оставете ни сами!

Слугите се подчиниха. Карим беше изпълнен с мъка.

— Моля те, прости ми, скъпа Шаразад, не трябваше да те тревожа с всичките тези проблеми, но аз… едва тази сутрин разбрах… за татко. Извинявай, Шаразад, не е твоя работа да се тревожиш за…

— Карим, чуй ме, моля те — прекъсна го тя с нарастващо отчаяние. — В никакъв случай не споменавай пред Мешанг за чичо Валик, нито пред другите, поне засега, моля те, поне засега! Не казвай нищо за Валик!

— Но защо?

— Защото… защото…

„О, Господи Боже мой, какво става с мен? — искаше й се да извика. — Сигурна съм, че Томи е пилотирал НВС, о, Боже, дано да не е така, но когато попитах Ерики колко време ще отсъства той, финландецът ми отговори: «Не се тревожи, Томи има чартърен полет до Бандар-е Делам с НВС за резервни части — ще отсъства не повече от ден-два.» А нали Бандар-е Делам е близо до Абадан, който е на границата? Нали късно същата вечер дойде чичо Валик да се види с Томи, такова късно посещение може да се обясни само с неотложността на проблема, а след като той си тръгна, Томи гледаше с нещастен вид в камината? И нали промърмори: «Членовете на фамилията трябва да си помагат един на друг»? О, Боже, помогни ми…“