Джеймс Клавел - Вихрушка

Седяха безмълвни в малката стая над магазина, доскоро лична обител на Яред Бакраван. „Та само четири дни ли минаха, откакто татко преговаряше с Али Киа относно условията на новия заем, който по някакъв начин трябва да отпуснем, и Пакнури нахълта тук, с което започнаха всичките ни беди? Кучи син! Той е виновен за всичко. Той доведе Зелените ленти. От години е проклятие за нас. Да не беше слабостта му към момчетата, Шаразад досега да му е народила пет-шест деца и нямаше да ни се изтърси на главата този Неверник, заради когото сме станали за присмех от страна на хиляди търговци.“

Видя синината под лявото й око, но нищо не каза. Беше благодарил на Аллах тази сутрин и се съгласи с жена си, че боят е върнал разума на Шаразад.

— Нищо й няма на една жена, ако от време на време отнася по един хубав пердах, Зара — беше й заявил той със задоволство и си помисли, че така трябва да се постъпва с всички жени заради постоянното им мрънкане, хленчене и препирни, прояви на ревност и месене в мъжките работи. Ами приказките им за право на гласуване и протестни демонстрации? Срещу кого? Срещу законите на Аллах!

„Никога няма да ги разбера тези жени. Още Пророкът, слава на името му, той, който е бил най-съвършеният човек, си е имал проблеми с жените, женил се десет пъти, след като първата му съпруга Хадиджа му родила шест деца и починала, и колко жалко, че никой от синовете му не го е надживял, а само дъщеря му Фатима. Дори и при неговия толкова богат опит с жените се казва, че и той от време на време имал нужда да не е с тях, за да възстанови спокойствието си.

Защо не могат жените да са доволни от това, че трябва да си стоят вкъщи, да са послушни, да си мълчат и да не се бъркат в хорските работи?

А ме чака толкова много работа! Има сума ти неща, които трябва да бъдат подхванати и установени, тайни, които трябва да се разкрият, да се открият сметки, записи на заповеди и задължения, а времето е толкова малко. Откраднаха ни всичките имоти, села, имението на Каспийско море, къщите, апартаментите и сградите из цял Техеран — всичките, които са им били известни на тези демони! Синове на ада! Революционният комитет, моллите и Зелените ленти са изчадия адови на земята. Как ще се справя с тях? А трябва. Да, трябва, за да мога догодина да ида на поклонение в Мека.“

— Такава е волята на Аллах — изрече той и се почувствува малко по-добре. „И на нея се дължи, че сега аз съм господарят много преди да съм го очаквал, макар че имам не по-малка подготовка от тази, на който и да е друг да управлявам империя, та дори тази на Бакраван.

Именно на волята на Аллах се дължи, че вече знам повечето тайни, които татко ми беше подшушнал през последните няколко години, когато откри, че може да ми има доверие, че съм по-умен, отколкото е очаквал. Та не бях ли аз този, който предложи да открием шифровани банкови сметки в Швейцария преди седем години, обясних смисъла на краткосрочните съкровищни бонове и инвестирането в недвижими имоти в Америка? Направихме милиони, всичките в безопасност, недосегаеми за тези кучи синове, хвала на Аллах! Те са на сигурно място в Швейцария, превърнати в злато, земя, акции на водещи компании с най-висок курс, долари, дойче марки, йени и швейцарски франкове…“

Видя, че Шаразад го гледа с очакване.

— Слугите ще свършат всичко преди залез-слънце, Шаразад, не се безпокой — каза й той с много обич, макар че му се искаше тя да си тръгне, за да може да си продължи работата. Но беше дошъл моментът да уреди още едно нещо.

— Този твой съпруг съгласи ли се да стане мюсюлманин?

— Колко любезно от твоя страна, че си запомнил това, Мешанг. Мъжът ми прие да помисли по този въпрос — отговори тя смутено. — Обяснявам му нашата религия винаги когато имам възможност.

— Добре. Като се върне, кажи му да ме посети.

— Да, разбира се — отвърна незабавно тя.

Сега Мешанг беше главата на фамилията и като такъв нарежданията му се изпълняваха безпрекословно.

— А ти как си, Шаразад?

Лицето й грейна.

— Драго ми е да ти съобщя, скъпи братко, че с благословията на Аллах периодът ми закъснява с един-два дни.

— Хвала на Аллах. Това си заслужава да се отпразнува! Татко толкова щеше да се радва! — Той я потупа по ръката. — Това е добре. Ами сега — какво ще правим с твоя съпруг? Не е ли това идеалният момент за развод, а?

— Не! Как можа да кажеш такова нещо! — избухна тя, преди да се усети. — О, в никакъв случай, не, не, това би било ужасно, ще умра, това е…

— Замълчи, Шаразад! Я помисли! — Мешанг беше удивен от лошите й обноски. — Той не е иранец, нито мюсюлманин, няма пари, бъдеще, едва ли е достоен да стане част от Бакраванови, не си ли съгласна с това?