Джеймс Клавел - Вихрушка

— Защо се смееш? — попита го Армстронг.

— На живота, Робърт. Само допреди две седмици на мое разположение бяха всички военновъздушни сили, а сега трябва да моля теб за чартърен полет. Ти свърши това, а аз ще извадя разрешението за излитане — усмихна се той. — Ще ми дадеш британския паспорт, заверен и подпечатан, както казва Толбът, преди излитането. Окей?

— Разбира се — понечи да се прозее Армстронг. — А докато чакаме, може ли да прослушам последната касета?

— Защо не? — съгласи се Хашеми и посегна към ключа, но спря, защото на вратата се почука. Той уморено се надигна, отвори я и се вцепени. На прага стояха четирима мъже: един от неговите с побледняло лице и трима от Зелените ленти. Бяха въоръжени. Позна най-възрастния от тях.

— Салаам, генерале — поздрави той вежливо, но със свито сърце. — Драго ми е да те видя.

— Салаам, полковник, и на мен ми е драго да те видя.

Генерал Дженан имаше сурово лице и тънки стиснати устни. САВАК.

Изгледа студено Армстронг и подаде на Хашеми някакъв документ.

— Веднага трябва да ми предадете задържания Язернов.

Хашеми взе документа, като благодареше на Аллах, че беше рискувал всичко, за да хване Ракоци и бързо да го тръшне на третото ниво.

„До полковник Хашеми Фазир, Вътрешно разузнаване. Спешно. По заповед на Революционния комитет: Управлението «Вътрешно разузнаване» се разпуска и целият му персонал преминава под ръководството на генерал Дженан. Отменят се всичките ви служебни задължения до следващо нареждане. Заповядано е да предадете на генерал Дженан задържания Язернов и всички записи от разпита незабавно.

— Шпионинът все още е на второ ниво и ще трябва да изчакате. Опасно е да го местим…

— Вие не отговаряте вече за него.

Генералът даде знак на един от хората си и той тръгна по коридора, последван от останалите. С тях беше и лекарят, с побледняла физиономия и много уплашен. Очите на Зелените ленти блеснаха, когато видяха голия човек на операционната маса, омотан в кабели и прибори. Лекарят започна да ги откача и изключва.

Горе, стаята за разпити, Хашеми се обърна към генерала:

— Официално ви уведомявам, че е опасно да го местите. Вие ще носите отговорност.

— Иншаллах. Я ми дай лентите.

Хашеми сви рамене, отключи най-горното чекмедже, извади и му подаде десетте почти непотребни касети от първото и второто ниво.

— И останалите! Веднага!

— Няма други.

— Отвори чекмеджето!

Хашеми пак сви рамене, избра съответния ключ и внимателно го сложи в ключалката. Ако го завъртеше по определен начин, той включваше един магнетизатор, който моментално изтриваше лентите. За това, както и за наличието на тайната система за дублиращи касетъчни магнетофони знаеха само той и Армстронг. „Хашеми, никога не знаеш кой и кога ще те предаде — беше му казал Армстронг преди години, когато двамата монтираха инсталацията. — Може да ти се наложи да изтриеш записите, а след това да използуват тайните дубликати, за да си купиш свободата. В тази игра нищо не е изключено.“

Хашеми дръпна внимателно чекмеджето. Молеше се на Аллах системата да е задействувала. „Иншаллах“ — помисли си той и предаде на генерала осемте касети.

— Празни са, уверявам те.

— Ако е така, ще ти поднеса извиненията си, ако не са… Иншаллах!

Генералът хвърли леден поглед на Армстронг.

— Най-добре е бързо да се махате от Иран. Давам ви двадесет и четири часа само заради миналите ви заслуги.

В къщата на Бакраван до пазара: 8,57 вечерта.

Шаразад лежеше по корем на леглото, докато старата жена я масажираше, и стенеше от удоволствие, когато тя втриваше специални масла в раните по кожата й.

— Ох, по-внимателно, Джари…

— Да, принцесо моя — отговори гальовно старицата, като я масажираше със силни, гъвкави ръце, премахвайки болките.

Тя беше бавачка и прислужничка на Шаразад още от раждането й. Нейното дете, родило се само една седмица по-рано, бе умряло и тя кърми Шаразад две години, а после, понеже беше кротка и нежна жена, вече вдовица, стана доверена прислужница на Шаразад. Когато нейната принцеса се омъжи за емир Пакнури, тя отиде с нея в къщата на мъжа й, а след като бракът беше разтрогнат, двете с облекчение се върнаха у дома. Глупаво беше такова цвете да се жени за човек, който предпочита млади момчета, независимо от богатството му, мислеше си често Джари, но никога не го споделяше на глас. Никога. Опасно е да се противопоставяш на главата на семейството, още повече, когато това е Яред Бакраван, известен със скъперничеството си. Не съжаляваше за смъртта му.