Джеймс Клавел - Вихрушка

— Да, да, разбира се, че съм… съгласна с всичко, което казваш, но само ако бих могла да добавя… — отвърна тя припряно, притворила очи, за да прикрие изненадата си, проклинайки се, че не си даде сметка за антагонизма между Мешанг и Томи, за това, че на него се гледа като на неприятел, от когото трябва да се пазят. Как можа да е толкова наивна и глупава?

— Съгласна съм, скъпи братко, че може да възникнат проблеми, да, приемам всичко, което казваш… — чу се тя да му отговаря с най-милия си глас, докато умът й трескаво работеше, анализираше, отхвърляше варианти и се опитваше да състави план за момента и за по-нататък, защото без благосклонността на Мешанг животът й щеше да бъде много труден. — Ти си най-мъдрият човек за мен… но все пак ми се иска да кажа, че Аллах го изпречи на пътя ми, татко се съгласи да се оженим, докато Всевишният не го махне от живота ми и…

— Да, но сега аз съм главата на фамилията и всичко е различно. Аятолахът промени целия ни живот — прекъсна я той рязко. Никога не беше харесвал Локхарт, ненавиждаше го, защото беше неверник, което бе причината за всичките им сегашни и минали неприятности, презираше го, защото беше натрапник, за когото се правят безсмислени разходи, но понеже нямаше властта да се намеси, а и баща им беше дал съгласието си, винаги криеше отношението си към пилота. — Не изпълвай с тревоги хубавата си малка главица, революцията промени всичко. Живеем в нов свят, в светлината на който трябва да преценя бъдещето ти, както и това на твоя син.

— Ти си абсолютно прав, Мешанг, и аз съм ти признателна, че мислиш за мен и детето ми. О, колко си добър и какво щастие е, че те има, за да се грижиш за нас — овладя се Шаразад. Продължи да го ласкае и омайва, като се каеше за лошите си обноски и използваше цялата си хитрост, за да не му позволи да обърне разговора в друга посока. И точно когато му дойде времето, каза:

— О, знам, че си ужасно зает. — Стана, като се усмихваше.

— Ще си дойдете ли със Зара вкъщи за вечеря? Братовчедът Карим ще дойде, ако успее да се измъкне от базата, и ще се забавляваме отлично, нали? Не съм го виждала от… — тя навреме се спря. — Най-малко от една седмица, но знаеш ли, Мешанг, готвачът приготвя любимия ти хорищ, тъй както ти го харесваш.

— О, така ли? О, да, да, разбира се, че ще дойдем, но му кажи да не слага много чесън, а що се отнася до твоя съпруг…

— А, спомних си, скъпи Мешанг — пусна тя последния си коз, поне за момента. — Разбрах, че си разрешил на Зара да участвува в демонстрацията на жените вдругиден и това е такава проява на разбиране от твоя страна…

Видя как пламна лицето му и вътрешно се засмя, защото знаеше, че колкото Зара беше непреклонна в желанието си, толкова беше и той срещу него. Яростта му лумна като пламък. Тя го слушаше търпеливо с невинни очи, кимаше в знак на съгласие точно когато трябва.

— Съпругът ми е напълно съгласен с теб, скъпи Мешанг — каза тя със съответната ангажираност. — Напълно, мой любими братко, и аз непременно ще намекна на Зара, ако ме попита, за отношението ти…

„Макар че това едва ли ще има някакво значение за нея или за мен, защото ние непременно ще участваме в този протестен марш.“ Тя го целуна по бузата.

— Довиждане, скъпи братко, и не се преуморявай. А аз ще се погрижа за твоя хорищ.

Веднага отиде при Зара и я предупреди, че Мешанг продължава да е вбесен от идеята за демонстрацията на жените.

— Странно! Всичките ни приятелки ще участват, Шаразад. Да не би да иска да станем за срам пред тях?

Двете съставиха план. Вече се свечеряваше и Шаразад побърза да се прибере у дома, за да ръководи приготвянето на хорища „тъй както Господарят го обича и ако сложиш прекалено много чесън и не го направиш идеален, ще ти… Ще викна старицата Ашабагех, врачката, да те омагьоса! Върви на пазара да купиш пъпеш, той обожава пъпеши!“

— Но, господарко, пъпеши няма от…

— Ще намериш! — изкрещя тя и тропна с крак. — Ще намериш!

След това показа на Джари как да прибере всичките нейни дрехи, както и тези на Томи, като от време на време проронваше по някоя сълза не заради загубата на апартамента, на който той държеше и се радваше повече от нея, а просто от радост, че пак си е у дома. Последва почивка, последна молитва, баня и ето сега масажа.

— Стига толкова, принцесо — каза Джари и ръцете й уморено се отпуснаха. — Сега трябва да се облечеш за вечеря. Кой тоалет ще избереш?

Издокара се с това, което най-много радваше окото на Мешанг — разноцветната пола и блузката, които той обожаваше. После още една проверка на яденето и полото — апетитния ориз със златиста коричка, приготвен по ирански, както и любимия пъпеш на Мешанг, който трябваше да ухае и да е нарязан идеално.