Джеймс Клавел - Вихрушка

— Това ли ви трябва? Ами Абрим Пахмуди?

Лицето на Хашеми потъмня.

— Аллах да ми е на помощ, за да се справя с него както подобава! Ракоци ми даде златно ключе, което може би ще послужи и за него. — Той погледна Армстронг. — И вашето е златно, нали? Този Суслов — Пьотър Олег, той е убил великия Роджър Крос? Нали?

— Да, така е. А вие сега вече знаете кой е най-важният ви враг.

— Какво представлява за вас този Мжитрик-Суслов?

— Сблъсках се с него преди много години в Хонконг — започна Армстронг и отпи от изстиналото кафе. — Той може да ни предостави, както и на вас, още по-ценна информация, отколкото сина му. Би могъл да засече Абрим Пахмуди и ако това стане, Бог знае още кого — а защо не и самия Революционен комитет? Много бих дал, за да разпитам Суслов. Как можем да осъществим това?

Хашеми се откъсна от размишленията си за Пахмуди и се върна на опасността лично за себе си и семейството си.

— В замяна ще ми уредиш британски паспорт, безопасно излизане от страната и добра пенсия, ако ми потрябва. Става ли?

Армстронг протегна ръка.

— Дадено.

Стиснаха си ръцете. Никой от тях не придаваше значение на жеста, защото той беше само знак на вежливост. Знаеха, че ще изпълнят обещанията си, ако могат да ги осъществят, но само дотолкова, доколкото биха спечелили от това.

— Ако го пипнем, Робърт, аз ще водя разпита и искам да съм първият, който ще задава въпросите.

— Разбира се, ти си шефът — отвърна Армстронг и се помъчи да скрие вълнението в погледа си. — Можете ли да го хванете?

— Може би ще успея да убедя Абдула хан да уреди среща с него отсам границата. Ракоци ни даде достатъчно сведения за него, така че бих могъл да го притисна до стената, макар че трябва да внимавам. Ханът е един от нашите най-добри агенти!

— Пробутай информацията за Раздел 16а. Обзалагам се, че не знае, че са го предали.

Хашеми кимна.

— Ако пипна Пьотър Олег на наша територия, няма смисъл да го довеждам тук. Можем да го издоим в едно наше място в Табриз.

— Не знаех, че имате такова.

— Много неща не знаеш за Иран, Робърт — отговори Хашеми и смачка цигарата си.

„С колко ли време разполагам?“ питаше се той уплашено. Изобщо не можеше да свикне с ролята на преследван, а не на преследвач, какъвто обикновено беше.

— Размислих и реших, че искам да ми дадеш паспорта утре.

— Кога ще успееш да „убедиш“ Абдула хан?

— Трябва да сме много предпазливи — този негодник е всесилен в Азербайджан.

И двамата погледнаха към Ракоци, който за момент се размърда, изстена и отново се потопи в кошмарите си.

— Много ще трябва да внимаваме.

— Кога ще стане?

— Утре. Веднага щом свършим с Ракоци, ще направим посещение на Абдула. От теб самолет или хеликоптер. Нали си много близък с „Иран Хеликоптърс“?

— Ама ти май всичко знаеш, а?

— Само което се отнася за Техеран, исляма и Иран.

Хашеми се чудеше какво ще правят Макайвър и другите чужденци, участващи в нефтодобива, ако разберат, че заместник-министър Али Киа, който отскоро бе в директорския съвет, преди няколко дни бе препоръчал незабавна национализация на всички чуждестранни компании за производство на петрол, самолети с иранска регистрация и авиокомпании, както и експулсирането на всички чужди пилоти и персонал.

— А как възнамерявате да разработвате нефтените находища, господин министър? — беше го попитал той, когато му съобщиха новината.

— Не ни трябват чужденци. Нашите родни пилоти ще разработват находищата. Нима нямаме стотици пилоти, които биха искали да докажат лоялността си? Предполагаме, че имате тайни досиета за всички чуждестранни пилоти, служители и така нататък. Комитетът иска да ги получи.

— Струва ми се, че не разполагаме с нищо, ваше превъзходителство. Тези досиета бяха дело на САВАК — отговори Хашеми хладнокръвно. — Предполагам, че ви е известно, че тези ужасни хора водят обширно досие и за вас?

— Какво досие? САВАК? Изглежда, имате грешка…

— Възможно е. Аз никога не съм го виждал, ваше превъзходителство, но ми казаха, че има такова. Информираха ме, че се води от двадесет години. Сигурно е пълно само с лъжи и нищо друго…

Тръгна си от силно разтреперания министър Киа с обещанието, че ще се опита тайно да измъкне досието и да му го предаде. Смя се през целия път до щаба на Вътрешно разузнаване. Досието на Али Киа, от което той имаше копие, действително започваше отпреди двадесет години и съдържаше неоспорими доказателства за всякакви нечисти сделки, подкупи, гласуване и информация в полза на шаха, наред с изключително сполучливи снимки на сексуални изпълнения, които биха накарали консервативните фундаменталисти да изпаднат в ярост.