Джеймс Клавел - Вихрушка

Когато го хванаха вчера вечерта, той веднага се опита да захапе яката си, където беше зашита ампулата с отровата. Имаше добре отработен рефлекс за това, но агентите го превариха, дръпнаха му главата назад и го упоиха с хлороформ, след това внимателно го съблякоха, провериха дали няма скрита отрова в някой изкуствен зъб или в ануса му.

Той беше очаквал да го бият и да му приложат психотропни медикаменти.

— Ако ти ги приложат, капитан Мжитрик, с теб е свършено — бяха го предупредили неговите учители. — Не ти остава нищо друго, освен да се опиташ да се самоубиеш, преди да започнеш да издаваш тайни? По-добре е да умреш, преди да те сломят. Не забравяй, че ние ще отмъстим за теб. Дори и след петдесет години ще пипнем тези, които са те предали.

Но той не беше очаквал това, до което мъчителите му много бързо го доведоха, да е толкова непоносимо, нито пък невероятните средства, които прилагаха. Вкараха електроди в цялото му тяло, на ушите, носа, стомаха, ректума, тестисите и очните ябълки, прилагаха му инжекции с опиати, за да заспи, после да се събуди, на всеки десет минути. Той изпадна в дезориентация, не знаеше къде е горе, къде е долу.

— За Бога, Хашеми — обади се Робърт Армстронг, на когото му се гадеше още от самото начало. — Защо не му приложите направо медикаментите за извличане на сведенията, които ви интересуват? Цялата тази гадост е излишна.

Полковник Хашеми Фазир сви рамене.

— За душата е полезна малко жестокост. Аллах е свидетел, че си запознат с това, което КГБ е правил с наши граждани, които дори не са били шпиони.

— Това не е извинение.

— Трябва бързо да извлечем информацията от него, за Бога. Трябва бързо да стигнем третото ниво, за което ти винаги си врънкал. Нямам време за сложната ти етика, Робърт. Ако не ти се гледа, върви си.

Но Армстронг остана. Запуши ушите си, за да не чува писъците, и проклинаше бруталността на колегите си. „В наши дни това вече не бива да се прави“ — мислеше си той. Знаеше, че ако той беше жертвата, отдавна да е издъхнал.

Наблюдаваше двамата мъже през огледалото с еднопосочна пропускливост на образа, докато те обработваха Ракоци в малката, добре оборудвана камера, и изпитваше странна жалост към него — в края на краищата Ракоци беше професионалист като него, един смел мъж, който им беше оказал изключителна съпротива.

Писъците рязко секнаха и Ракоци пак изпадна в безсъзнание. Хашеми се обади по микрофона, който беше свързан със слушалките на мъжа долу:

— Умря ли? Нали ви казах да внимавате, кучи синове!

Единият от мъчителите беше лекар. Шлемофонът на главата му го изолираше от всякакви звуци и имаше връзка само с инквизиторите. Той раздразнено повдигна клепачите на Ракоци, надникна в очите му, после го преслуша със стетоскопа си.

— Жив е, господин полковник. Има още доста време, докато свърши.

— Оставете го пет минути, след това го събудете. И не го убивайте, докато не кажа.

Хашеми сърдито изключи микрофона и наруга доктора.

— Не искам да умре, преди да сме измъкнали всичко от него. — Той погледна Армстронг с блеснали очи. — Това е най-добрата ни плячка досега, знаеш ли? Боже Господи, Робърт, този е златна мина.

Ракоци отдавна беше избръщолевил двете си прикриващи версии, след това истинското си име, номера си в КГБ, къде е получил образование, родното си място и дата, това, че е женен, къде е живял, началниците си в Тбилиси, участието им в политическия живот на Иран, Туде, муджахидините, как и къде са оказвали подкрепа на движението за независимост на кюрдите, свръзките си…

— Кой е главният резидент за Азербайджан на КГБ?

— Аз… недейте, моля ви… моля, спретеее! Абдула хан от Табриз… той е най-важният и той… трябва да стане президент, когато Азер… Азербайджан стане… независим, но сега той е твърде силен и независим… затова е Раздел 16а…

— Не ни казваш истината — я му дайте да разбере!

— О, аз съмазсъмазсъммоляяяяя…

Свестиха го и той продължи да бръщолеви за Ибрахим Киаби, за баща му, за моллата Ковиси, кои са студентските ръководители на Туде, разправи за собствената си съпруга, за баща си, къде живее в Тбилиси, за дядо си, който служил в царската тайна полиция, преди да стане един от основателите на ЧЕКА, след това на ОГПУ, НКВД и накрая на КГБ, създадено през 1954 година от Хрушчов след разстрела на Берия заради шпионаж в полза на Запада.

— Ти вярваш ли, че Берия е бил наш шпионин, Мжитрик?

— Да… да… бил е, в КГБ имат доказателства, о, да… моля, спретеее… моля спретеее, всичко ще ви кажа…