Джеймс Клавел - Вихрушка

— Чух един от комитета да казва: „Ето така трябва да бъде унищожено всичко чуждоземно. Така ще бъде унищожена и базата с всичко в нея. Тук не ни трябват чужденци.“

На Локхарт му докривя. „Да, повечето от вас, ако не всички, мислят така. И въпреки това много са хората като нас, който се опитват да станат част от Иран, да говорят вашия език, искат да бъдат приети от вас, но това никога няма да стане. Защо тогава сме тук, защо се опитваме да постигнем нещо? Може би поради същата причина, която е накарала Александър Велики да се задържи по тези места. Той, придворните му и десетки хиляди негови войници са се оженили за иранки, защото тук витае тайнствената магия на Иран, която изцяло те поглъща и завладява, както стана и с мен.“

Съпругата на Ничак хан каза нещо и жените около нея избухнаха в смях.

— Добре е, когато съпругите са щастливи, нали? Та те са Божият подарък за мъжете, не е ли така? — позасмя се ханът игриво.

Локхарт кимна и си помисли колко голям късметлия е Ничак с такъв дар Божи като неговата съпруга, какъвто беше и Шаразад за него. Като се сети за нея, още веднъж го завладя ужасът от миналата нощ за това, че за малко можеше да я загуби, за лудостта и нещастието, които я бяха споходили, за боя и раните, които й нанесе, а той искаше само тя да бъде щастлива в този живот — и след него, ако има такъв.

— А и аз имам голям късмет с такъв отличен стрелец като нея, не е ли така?

— Да — изтърва Локхарт. Нещо го жегна в стомаха и той вътрешно се наруга, че вниманието за миг му бе изневерило. Видя, че ханът го гледа изпитателно, и побърза да добави:

— Стрелец? Съпругата ти била отличен стрелец? Моля да ме извиниш, твое превъзходителство, не те чух добре. Искаш да кажеш — с карабина?

Старецът замълча, изучавайки го, след това кимна замислено. Локхарт издържа погледа му и се обърна към площада. Чудеше се дали това не е нарочно поставена клопка.

— Чувал съм, че много кашкайки стрелят добре. Изглежда, че Господ те е благословил в много отношения, каландар.

Ничак хан помълча, после продължи:

— Утре ще ви обадя колко време ви е отпуснал комитетът. Остани си със здраве.

На връщане към базата Локхарт се запита: „В клопка ли попаднах? Ако забележката му беше неволна и се дължеше на това, че просто се гордее с жена си, тогава вероятно и ние, и Скот сме в безопасност. При всички случаи имаме време — да, може би имаме, но вероятно не и Скот.“

Слънцето се беше скрило и температурата отново падна под нулата. Студът помогна да му се прояснят мислите, но не премахна напрегнатостта му, нито умората.

„Седмица-две или няколко дни, нямаме кой знае колко време“ — мислеше си той. В Техеран Макайвър му беше казал, че е извадил разрешения за извеждане от страната на три 212, които трябва да заминат за Ал Шаргаз за ремонт: „Том, ще изпратя един от твоите, един оттук и един от Ковис, после ще ги прехвърля в Нигерия, но, за Бога, не разправяй за това. Ето ти документите за напускане с дата идната сряда и мисля, че самият ти трябва да отлетиш, докато все още имаш възможност. Заминавай и стой в Ал Шаргаз — там има много пилоти, които могат да закарат машините по-нататък.“

Излезе от гората и видя базата. Скот и Жан-Люк го чакаха при един хеликоптер 212.

„Ще изпратя Скот извън страната каквото и да се случи помисли си Локхарт и това решение понамали загрижеността му. — А главният въпрос е да започваме ли евакуацията, или не? За да взема решение, трябва да преценя доколко мога да се доверя на Ничак хан. Май не кой знае колко много.“

В щаба на „Вътрешно разузнаване“: 6,42 вечерта.

Бяха изминали само двадесет и три часа от залавянето на Ракоци, но съпротивата му беше напълно сломена и той беше на третото ниво — бръщолевенето му разкриваше истината. Първите две нива са версии за прикриване на верните сведения и те се отрепетират многократно от всички професионални разузнавачи и агенти, докато залегнат дълбоко в подсъзнанието им с надеждата, че тези полуистински варианти ще заблудят евентуалните инквизитори да престанат да задълбават по-дълбоко в паметта на жертвата или да ги накарат да повярват, че вече са се докопали до действителните сведения. Но Ракоци имаше злата участ да попадне на експерти във воденето на разпити, които имаха силното желание да задълбаят още по-навътре в съзнанието му. Техният проблем беше как да не го убият с мъченията, преди да са получили каквото им трябва, а неговият — как да умре по-бързо.