Джеймс Клавел - Вихрушка

— Добре, но каква полза? — Карим се взираше в сбръчканото му лице с белезникави очи. — Нали са били включени автоматичните магнетофони?

— Може и да не са били. Там се е водило сражение и действията им вероятно не са били съвсем целесъобразни. На нас ни е известно, че този, който е излетял с НВС, не е имал устно разрешение за полет от кулата. Той просто се е измъкнал. А възможно е в цялата бъркотия да не са записали никакви разрешения за полети. — Обнадеждеността на Макайвър нарасна и той продължи да развива мисълта си. — Може да се разбере само от дневника за излитанията. Не е ли така?

Карим се опитваше да прозре накъде бие Макайвър.

— И ако там пише, че пилотът е Том Локхарт?

— Не виждам как би могло да е така, защото тогава трябваше да има моя подпис, а в такъв случай, извинявай, това ще означава, че е фалшив.

На Макайвър му беше противно да лъже, набързо скалъпената му версия започваше да губи тежестта си с всяка измината минута.

— Единственото разрешително, което съм подписвал, беше за Ногър Лейн, за да докара резервни части в Бандар-е Делам, но го анулирах, преди да излети. Те не бяха важни и ако аритметиката ми е вярна, точно по това време е бил отвлечен НВС.

— Разрешението за излитане ли е единственото доказателство?

— Това само Господ знае. Ако в разрешението е посочен Том Локхарт и то е подписано от мен, значи е фалшификат. И може да направи сума ти бели. Затова трябва да изчезне. Нали?

Карим бавно поклати глава: вече си представяше как отива в кулата, минава покрай охраната — дали ще има такава? — намира дневника, съответната страница и вижда… човек от Зелените ленти на вратата и го убива, грабва дневника и се измъква също така безшумно и потайно, както е влязъл, отива при аятолаха, разправя му за чудовищното престъпление, извършено спрямо баща му, а той го слуша с мъдро разбиране, защото не е като кучетата-убийци, и веднага заповядва да бъде отмъстено в името на Аллах. После отива при Мешанг и му казва, че фамилията е спасена, и което е още по-важно, Шаразад, която безумно обича и желае, а това е невъзможно в земния живот, защото са първи братовчеди и Коранът не разрешава, също е спасена.

— Разрешението не бива да го има — съгласи се той уморено и се изправи. — Ще се опитам. Да, ще се опитам. Какво се случи с Том?

Зад гърба на Макайвър се разтрака телексът. И двамата подскочиха. Макайвър отново насочи вниманието си към Карим.

— Най-добре е да го попиташ, когато го видиш. Не е ли така? Говори с Том лично.

— Салаам.

Стиснаха си ръцете, Карим си тръгна и Макайвър заключи вратата. Телексът беше от Джени от Ал Шаргаз и гласеше: „Здравей Дете номер едно. Говорих надълго и нашироко с Китайчето, което пристига утре вечер, понеделник, и във вторник ще лети за Техеран със 125. Казва, че е абсолютно необходимо да се срещнете за разговор на летището. Тук всичко е уредено за ремонта на машините 212 и бързото им връщане. Чакам потвърждение. Говорих с Англия, децата са добре. Тук прекарвам чудесно, шаря из града, щастлива съм, че те няма, а ти защо не си щастлив? Макалистър.“

Това беше моминското й име и тя го използваше, когато съвсем, й беше писнало от него.

— Милата Джени — изрече той на глас и мисълта за нея го накара да се почувствува по-добре. Радваше се, че тя е в безопасност и извън тази бъркотия, че се е обадила на децата, това беше хубаво за нея. Милата Джени. Препрочете телекса. Защо Анди така неотложно иска среща с него? „Скоро ще разбера. Добре, че поне имаме връзка чрез Ал Шаргаз.“ Седна на секретарския стол и започна да отпечатва потвърждението.

На свечеряване беше получил телекс от Абърдийн, но беше нечетлив. Разбираше се само подписът: Гавалан. Веднага поиска да го повторят и още не беше получил отговор. Тази вечер и радиовръзката беше лоша. Носеха се съобщения за големи снежни бури в планините, а „ББС Уърлд Сървис“, която се чуваше по-лошо от всякога, съобщи за големи урагани из цяла Европа и източното крайбрежие на Америка и за тежки наводнения в Бразилия. Всичките новини бяха лоши: в Англия продължаваха стачките, във Виетнам се водеха тежки сражения между китайската и виетнамската армия, родезийски пътнически самолет бил свален при приземяването му от партизани, очаква се Картър да въведе режим за бензина, Съветският съюз изпитва междуконтинентална ракета с обхват на действие три хиляди километра, а в Иран „председателят на ООП Ясер Арафат беше изключително сърдечно посрещнат и приветстван от аятолах Хомейни, двамата лидери се прегърнаха пред всички и ООП се настани в сградата на дипломатическата мисия на Израел в Техеран. Съобщава се, че са екзекутирани още четирима генерали. В Азербайджан продължават тежките сражения между привърженици и противници на Хомейни, министър-председателят Базарган разпореди да се закрият две радарни подслушвателни станции на САЩ на иранско-съветската граница и е уговорил среща между съветския посланик и аятолах Хомейни в близките дни, за да бъдат обсъдени съществуващите различия между двете страни…“