Джеймс Клавел - Вихрушка

— Не, не, благодаря ти, Мак. Трябва да намеря Шаразад. Не беше вкъщи, надявам се, че е в бащиния си дом, и трябва да…

— Там е, знам, че е там, Том. Ерики ми го каза, преди да тръгне тази сутрин за Табриз. Научи ли за баща й?

— Да, това е ужасно, ужасно! Сигурен ли си, че е там?

— Да — отговори Макайвър и пристъпи тежко към бюфета, наля си питие и продължи: — Не е била в апартамента ви, откакто ти замина, била добре, по-до… Ерики и Азадех я видели онзи ден. Вчера те…

— Ерики каза ли как е тя?

— Каза, че изглежда така, както може да се очаква след случилото се — знаеш колко привързани са помежду си членовете на иранските семейства. Не знаем нищо повече за баща й, освен това, което ни разправи Ерики — викали са го в съда като свидетел и веднага след това казали на семейството му да дойдат да приберат трупа му. Бил екзекутиран заради „престъпления против исляма“. Ерики каза, че прибрали тялото и… вчера били в траур. Съжалявам, обаче това е положението.

Той отпи голяма глътка от разкошното питие, с вкус на торф и се почувствува малко по-добре.

— Тя е в безопасност. Първо ни разправи какво стана с теб, след това ще се обадя на Фреди и ще отидем да намерим Шаразад.

Локхарт бързо му разказа всичко. Изслушаха го ужасени.

— Когато Руди ми каза, че онзи Абаси, офицерът от иранските военновъздушни сили, е свалил НВС, едва не откачих. Изглежда съм припаднал, защото се опомних едва на следващия ден. Абаси и останалите вече ги нямаше и всичко беше надолу с главата, Мак. Чарли твърди, че това е „отвличане на хеликоптер“. Това няма да мине! Няма начин!

— Знаем, Том — отговори Макайвър. — Първо довърши разказа си.

— Не можах да получа разрешение за обратен полет, затова взех една кола, няма и два часа, откакто се прибрах, и отидох направо в апартамента. Мръсните Зелени ленти са го конфискували заедно с всичкото имущество на господин Бакраван без магазина на пазара и семейната къща.

Локхарт му разправи какво беше се случило и добави:

— Аз съм… аз съм самотно дърво сред бурята. Сега вече ние с Шаразад нямаме нищо, нищичко. — Той се разсмя, обаче това беше лош смях. Макайвър виждаше, че Том душевно е сломен.

— Вярно е, че сградата, апартаментът и всичко в него бяха на Яред, макар и отчасти и на Шаразад, като зестра… Да тръгваме, а, Мак?

— Първо да се обадя на Фреди. Защото…

— О, да, ама разбира се! Извинявай. Толкова съм разтревожен, че просто не мога да разсъждавам.

Макайвър довърши питието си и отиде при радиостанцията. Загледа се в нея.

— Том — тъжно попита той, — какво да направим със Загрос?

Том Локхарт се поколеба.

— Бих могъл да заведа там Шаразад.

— Твърде е опасно, момко. Извинявай, ама така си е.

Макайвър забеляза как Локхарт се стегна. Въздъхна. Почувствува се много остарял.

— Ако Шаразад е добре, утре ще тръгна с Жан-Люк и ще се оправим със Загрос, а тя със следващия полет заминава за Ал Шаргаз — каза Локхарт. — Зависи какво ще намерим в Загрос… ако трябва да закриваме базата, ще натоварим на ферибота всичките сондажни тръби и ще ги изпратим за Шираз, за да ги откарат с редовните полети — тяхната компания ще им каже къде трябва да ги изпратят, а ние ще преместим всичко в Ковис — хеликоптерите, резервните части и персонала. Окей?

— Да. Междувременно първото нещо, което ще направя утре сутринта, ще бъде да отида в министерството, за да видя дали мога да уредя нещата.

Макайвър включи бутона за предаване.

— Ковис, тук централа. Чувате ли ме?

Отговорът дойде почти веднага:

— Централа, тук Ковис, капитан Еър, слушам ви, питан Макайвър.

— Първо, относно Загрос Три: предайте на капитан Гавалан, че капитаните Локхарт и Сесон ще пристигнат при вас утре около обяд с инструкции. Вие подгответе план, за да изпълним нарежданията на комитета.

„Мръсни, гадни педерасти“ — помисли си той и продължи на глас:

— Управителят на базата на „Иран Ойл“ в Загрос да напомни на комитета, че аятолах Хомейни и правителството са издали изрична заповед за нормализиране на нефтодобива. Затварянето на базата в Загрос сериозно ще наруши производството в този район. Информирайте капитан Гавалан, че двамата с министър Киа лично ще се заемем с този въпрос. Господин Киа преди час лично потвърди заповедта на правителството и ми връчи писмени разрешения да изтеглям и подменям екипажите с нашия 125, докато…

— Боже мой, Мак, това е страхотна новина — неволно възкликна Еър.

— Да… с нашия собствен 125 до възстановяването на редовните полети. Нови екипажи и машини за обслужването на цялата допълнителна дейност и договорите на „Гърни“, които правителството иска да изпълняваме, затова не мога да проумея действията на местния комитет. Разбрахте ли ме, капитан Еър?