Джеймс Клавел - Вихрушка

Тъмните очи на иранеца станаха студени.

— Робърт, какво иска МИ–6 от този негодник?

Армстронг се намръщи. Нещо никак не беше наред тази вечер. Младият Киаби не трябваше да се измъкне от мрежата, а Хашеми беше притеснен като начинаещ агент при първото си прехвърляне в страната на врага.

— Доколкото знам — нищо. Аз се интересувам от него. Моя милост — отговори той простичко.

— Защо?

„Твърде дълга история — помисли си Армстронг. — Дали трябва да ти казвам, че Димитрий Язернов е кодовото име на Фьодор Ракши, руския ислямски марксист, когото от месеци се опитвате да хванете? Дали да ти кажа коя е действителната причина, поради която ми беше заповядано да ви помогна да го хванете тази вечер? Случайно МИ–6 откриха чрез един невъзвращенец, че истинското му име е Игор Мжитрик, син на Пьотър Олег Мжитрик, който през годините, прекарани от мен в Хонконг, беше известен като Григорий Суслов, много важен шпионин, когото отдавна мислехме за мъртъв.

Не, на нас не ни трябва Язернов, ние искаме — аз искам — да пипнем бащата, за когото се предполага, че живее някъде на север от границата, на един хвърлей. О, Господи, дано да е жив и да е на един хвърлей, защото бихме дали мило и драго да го разпитаме този мръсник с всички възможни средства — бивш шеф на разузнаването в Далечния изток, старши преподавател по разузнаване във Владивостокския университет, висш партиен член и Бог знае какво още оттогава насам!“

— Аз мисля — ние мислим, че Язернов е много по-важен от връзката на Туде със студентите. Той е абсолютен двойник на вашия кюрдски дисидент Али Бин Хасан Каракосе.

— Искаш да кажеш, че това е той?

— Да.

— Не е възможно.

Армстронг сви рамене. Беше му подхвърлил кокала — ако той не желаеше да го захапе, това си беше негов проблем. Уличното движение се беше задръстило, всички натискаха клаксоните и ругаеха. Едрият мъж запуши ушите си и смачка цигарата иранско производство.

Хашеми се намръщи.

— Вие защо се интересувате от Каракосе и кюрдите — ако това, което казваш, е вярно?

— Кюрдите завземат всички граници. Съветски, иракски, турски и ирански — поясни той. — Цялото кюрдско национално движение е твърде чувствително и лесно може да се експлоатира от руснаците, което би имало сериозни последствия из цяла Мала Азия. Естествено е, че сме заинтересовани.

Полковникът се загледа през прозореца, потънал в мислите си. Валеше слаб сняг. Един мотоциклетист профуча и остърга колата отстрани. За учудване на Армстронг Хашеми, който обикновено се владееше, разгневено свали прозореца и наруга младежа и цялото му поколение. С мрачен вид изгаси цигарата си.

— Свали ме тук, Робърт. Ще започнем с Язернов в полунощ. Очакваме те. — Той понечи да отвори вратата.

— Почакай малко — спря го Армстронг. — Ние сме стари приятели. Какво става, по дяволите?

Полковникът се поколеба. След това придърпа вратата.

— САВАК е обявена за незаконна от правителството, както и всички разузнавателни управления, включително и нашето, и е заповядано незабавно да бъдат разпуснати.

— Да, но от кабинета на министър-председателя вече ви съобщиха да продължавате да действате под прикритие. Няма от какво да се боиш, Хашеми. Ти не си белязан. Било ти е нареждано да разгромиш Туде, федаините, ислямските марксисти… ти ми показа заповедта. А операцията тази вечер не е ли по същата линия?

— Да. Да, така е. — Хашеми отново замълча, намръщи се, след това продължи с дрезгав глас: — Да, така е — но! Ти какво знаеш за Ислямския революционен комитет?

— Само това, че се състои от хора, лично подбрани от Хомейни — започна Армстронг съвсем честно. — Пълномощията му не са ясни, не знаем колко души са, кои са, къде и кога се срещат, нито дори дали се председателстват от Хомейни или от някого другиго.

— Аз пък знам, че със съгласието на Хомейни цялата власт ще се съсредоточи в ръцете на този комитет. Базарган е само фигура за момента, докато комитетът издаде новата ислямска конституция, с която ще се върнем във времената на Пророка.

— Дявол да го вземе! — измърмори Армстронг. — Без изборно правителство?

— Абсолютно никакво. — Хашеми беше побеснял от гняв. — Или поне няма да е изборно.

— Може би конституцията ще бъде отхвърлена, Хашеми. Нали ще трябва да я гласува народът, а не всички са фанатични привърженици…

— В името на Аллах и Пророка, не се заблуждавай, Робърт! — отговори рязко полковникът. — Преобладаващото мнозинство са фундаменталисти, това е единственото, за което могат да се закрепят. Нашата буржоазия, богаташите и средната класа са техеранци, табризци, абаданци, исфаханци и всичките се поддържат от шаха, но са само една шепа хора в сравнение с останалите тридесет и шест милиона народ, повечето от които не могат дори да четат и пишат. Разбира се, че каквото бъде одобрено от Хомейни, ще бъде гласувано с мнозинство! А ние и двамата знаем как интерпретира той исляма, Корана и Шарията.