Джеймс Клавел - Вихрушка

— Тъй вярно. Съобщението е прието.

— Върна ли се вече капитан Старк?

Дълга пауза. После се чу:

— Не, централа.

Гласът на Макайвър стана още по-студен.

— Веднага ми се обадете, щом дойде. Капитан Еър, това, което ще ви кажа, трябва да остане само между нас: ако той има проблеми, независимо от какъв характер, и не се върне в базата до зазоряване, ще прибера в хангарите всичките ни хеликоптери в Иран, ще преустановим всички наши дейности в Иран и ще заповядам евакуация на персонала ни от тази страна.

— Добре, Мак — отговори тихо Петикин.

Макайвър беше твърде напрегнат и не го чу.

— Ковис, разбрахте ли ме? Последва тишина, след това се чу:

— Да.

— А вие — добави Макайвър, развивайки внезапно хрумналата му мисъл, — информирайте майор Чангиз и новоизпечения началник от мое име, че ви заповядвам да спрете всички дейности, включително КАЗЕВАК, до завръщането на Старк в базата. Разбрахте ли ме?

Последва тишина, след това се чу:

— Да, прието. Съобщението ще бъде предадено незабавно.

— Добре. Но само сведението за базата. Останалото е поверителна информация до сутринта. — Усмихна се мрачно и добави: — Ще правя инспекционна обиколка веднага щом се върне 125, затова гарантирайте редовността на всички документи. Нещо друго?

— Не, сър. Засега няма. Ще ви чакаме и ще държим радиостанцията включена както обикновено.

— Централа — край на разговора.

— Това ще свърши работа, Мак — обади се Петикин. — Ще им бръкне в мозъка.

— Може би да, може би не. Ние не можем да спрем КАЗЕВАК — дори да изключим хуманитарните причини, това не е редно и те могат да отмъкнат всичко. — Макайвър допи чашата си. — Хайде, Том, няма да чакаме Жан-Люк, да вървим да намерим Шаразад.

Движението беше понамаляло, но колите се влачеха все така бавно, а по предното стъкло пръскаше сняг. Пътят беше хлъзгав, по банкета имаше натрупан стар сняг.

— Завий надясно на следващия ъгъл — каза Локхарт.

— Окей, Том.

Продължиха нататък мълчаливо. Макайвър зави зад ъгъла.

— Том, ти разписа ли се за горивото в Исфахан?

— Не, не, не съм се разписал.

— Някой да е разговарял с теб, да те е питал за името ти, нещо от този род? Зелените ленти? Изобщо някой?

Локхарт спря да мисли за Шаразад.

— Не, доколкото си спомням, никой. Аз просто бях „капитанът“ и част от пейзажа. Доколкото си спомням, не ме запознаха с никого. Валик и… и Ануш и момчетата отидоха да обядват веднага щом кацнахме заедно с другия генерал — не мога да си спомня името му сега — а, да, Селади, така беше. Всички ме наричаха „капитане“ — аз просто бях част от пейзажа. Между другото останах при хеликоптера в хангара през цялото време, докато бяхме там, наблюдавах зареждането с гориво, проверката и подготовката на машината. Даже ми донесоха храна на един поднос и я изядох в кабината. Останах там през цялото време, докато тези мръсни Зелени ленти ме награбиха, измъкнаха ме и ме заключиха в стаята. Дойде ми изневиделица, Мак. Те просто заобиколиха базата с щедрото съдействие на някой отвътре, няма начин да не е така. Гадовете, които ме хванаха, бяха силно дрогирани, крещяха, че съм от ЦРУ, американец — доста време викаха така, но повече ги интересуваше да се справят с базата, отколкото с мен. Карай по лявото разклонение, Мак. Вече сме близко.

Макайвър караше напрегнато, защото районът беше много занемарен. Минувачите им хвърляха гневни погледи.

— Може пък да успеем да се отървем. Ще твърдим, че НВС е бил отвлечен в Дошан Тапе от неизвестно лице. Може да не успеят да го проследят чак от Исфахан.

— Тогава защо са хванали Дюк Старк?

— Рутинна проверка — въздъхна тежко Макайвър. — Ясно ми е, че се опитват да се закачат за нещо, току-виж се докопат до истината. Може би „американец от ЦРУ“ да свърши работа. Пусни си мустаци или брада, ей така, за всеки случай.

Локхарт поклати глава.

— Това няма да помогне. Аз минавам през първото сито. И двамата сме… това е белята.

— Когато излетя от Дошан Тапе, кой те изпрати?

Локхарт се замисли за момент.

— Никой. Струва ми се, че Ногър се погрижи за зареждането на горивото предишния ден. Да…

— Да, така беше, и аз си спомних. Нали се лигавеше, разправяше, че го товаря с прекалено много работа точно когато Паула била в града. Там имаше ли някакъв ирански персонал, охрана? Да си давал бакшиш на някого?

— Не, нямаше никого. Обаче може да са ме записали на автоматичните си магнетофони… — Локхарт надникна през страничното прозорче. Вълнението му нарасна и той посочи пътя.